Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 27.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

при секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 933 по описа за 2006 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от П.Т.Я. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумите: 154000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнението на задължението на главния прокурор за контрол на действията на прокурорите от Апелативна, Окръжна и Районна прокуратури – гр. Варна, които са прикрили лицето, присвоило сумата 144000 лв., полагаща се на ищеца според решение на ОС на съдружниците на "Чакъров" ООД, за което е съставен протокол № 7 от 29.12.1998 г. и лицето, укрило документи на СД "МП-Я. и сие" и дълготрайни активи – струг и фреза и 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – унижение и страдания, вследствие отказа от правосъдие по чл. 2 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горните главници в периода от 03.10.2000 г. до окончателното им изплащане по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете.

По същество страните поддържат становищата.

Ищецът представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

Твърдените от ищеца бездействия на ответника по чл. 115, ал. 1 от ЗСВ /отм./ могат да бъдат установявани. Твърдяното бездействие обаче се състои в непредприемане на действия по контрол от главния прокурор по отношение на прокурорите от Апелативна, Окръжна и Районна прокуратури – гр. Варна, за които се твърди, че са прикрили лица, извършили престъпления т. е. самите те са извършили престъпления срещу правосъдието. Гражданският съд не може преюдициално в производството по иск за обезщетение за вреди да приеме за установено престъпление – изрично указанието по т. 9 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС. В случая не е налице някоя от пречките за наказателно производство по чл. 97, ал. 4 от ГПК /отм./, които биха могли да обосноват компетентност на гражданския съд.

Спирането на делото по чл. 182, ал. 1, б. "д" от ГПК /отм./ всъщност цели да предизвика установяване на престъпните обстоятелства по съответния ред. Не може да се приеме, че тъй като Прокуратурата на РБ е ответник това изключва общия ред за установяване на престъпни обстоятелства. Това е така, тъй като не може отнапред да се приеме, че ако твърденията на ищеца са верни, това непременно означава, че в Прокуратурата въобще не е възможно да се проведе обективно разследване.

Прокуратурата счита проверките по твърденията на ищеца за изчерпани. При това становище делото не би могло да остане спряно, защото това би бил същински отказ от правосъдие. Фактът обаче предопредели изхода на делото.

Твърдяните престъпления на прокурори от Апелативна, Окръжна и Районна прокуратури – Варна, съответно бездействие на главния прокурор са недоказани.

Исковете следва да бъдат отхвърлени.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.Т.Я. ЕГН ********** ***, ж. к. "Дружба" бл. 11, вх. "Б", ап. 13 срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумите: 154000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнението на задължението на главния прокурор за контрол на действията на прокурорите от Апелативна, Окръжна и Районна прокуратури – гр. Варна, които са прикрили лицето, присвоило сумата 144000 лв., полагаща се на ищеца според решение на ОС на съдружниците на "Чакъров" ООД, за което е съставен протокол № 7 от 29.12.1998 г. и лицето, укрило документи на СД "МП-Я. и сие" и дълготрайни активи – струг и фреза и 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – унижение и страдания, вследствие отказа от правосъдие, на основание чл. 2 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при изплащане на горните главници в периода от 03.10.2000 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: