Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІІІс., в публично съдебно заседание на 09.10.2008г. в състав :

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: И.С.

секретар : Ат. И.

разгледа докладваното от председателя на състава

гр. дело № 642 по описа за 2006г.

Производството е по реда на чл.186 от ГПК / отм./ .

Образувано е по предявен иск от В.М.Д. и Д.М.Д. срещу Б.З.К., с основание чл.92 от ЗЗД за сумата 3200лв.,представляваща частичен иск за неустойка от общ размер на задължението 32 000лв., за периода 29.09.1999г.-22.05.2003г. Искът се поддържа със следните фактически основания: на 15.05.1996г. ищците сключили договор за строителство с ответницата в качеството й на ЕТ„ ЕВРОСИЛ- Б.К.”; по силата на нотариален акт № 157/ 1996г. придобили право на строеж за обектите, предмет на договора. Претендират неустойка поради неизпълнение на договорното задължение за строителство и въвеждане на обектите в експлоатация , определена в размера посочен в т.2 от договора, за периода 29.09.1999г.- 22.05.2003г. С решение постановено по по гр.д.№ 9073/ 1999г. на ШОС , на основание чл.92 от ЗЗД е присъдено обезщетение за периода 30.06.1998г.- 29.09.1999г. Решението е влязло в сила на 22.05.2003г. , с решение на ВКС по гр.д.№ 2713/ 2002г. На основание чл.116 ГПК , с определение на ВРС от 07.04.2006г. е допуснато изменение на иска по размер - 16 000лв., като частичен иск от 32 000лв., впоследствие увеличен на 39 000лв. и приет за разглеждане в първото съдебно заседание.

Ответната страна Б.З.К., чрез процесуален представител, оспорва иска по основание и размер. В съдебно заседание на 08.02.2007г. е прието за съвместно разглеждане възражението за прихващане със сумата

5174, 93лв., представляваща стойността на извършени строително- монтажни работи в жилището на ищците , индивидуализирани в молбата от 24.01.2007г., в исковия период : от подаване на исковата молба до влизане на решението в сила, както и със сумата 7432 лв.- дължима за допълнително надстроената площ над договорената, в размер на 19 кв. м. Поддържа възражение и за изтекла погасителна давност, на основание чл.111, ал.2 от ЗЗД.

Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и изразени от страните становища, констатира :

С договор за строителство № 1/ 15.05.1996г. , сключен между ищцата като инвеститор и ответницата в качеството й на ЕТ „ЕВРОСТИЛ ” като строител, по силата на които строителят поема задължението да построи и въведе в експлоатация съгласно БДС описаните в договора обекти : апартамент със ЗП -97,16 кв.м. , избено помещение № 1 с площ 10 кв.м. и гараж с площ 17 .25 кв.м. в жилищна сграда на ул.„ Вл.въстание” , в срок до 30.06.1998г. Инвеститорът поема задължението да заплати определената цена в лева- 11.500 / деном./за 1 кв.метър. При забавено изпълнение на задълженията е предвидена неустойка в размера посочен в раздел VІ – Отговорност , т.1 е т.2.

Съгласно нотариален акт № 157, том. ХХІІ , рег.№ 5557, дело № 6696 / 1997г. Б.К. действаща като ЕТ „ ЕВРОСТИЛ-Б.К.” и съпругът й Никола Димитров Колев продават на В.М.Д. правото на строеж на жилище №1 - 97.16 кв.м., на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда намираща се в югоизточната част на парцела с адрес- гр. Шумен, ул.”Владайско въстание” №77.

От приобщените съдебни решения – от 03.08.2001г. по гр.д.№ 973/ 99г. на ШОС и № 459/ 22.05.2003г. на ВКС , V ГО , се установява, че ищците / в същото качество и пред ВОС / са провели успешно производство по чл.80, ал.1 от ЗЗД и получили разрешение да извършат за сметка на едноличния търговец описаните в решението строително- монтажни работи / СМР/ по общите части на сградата и в апартамента / индивидуализиран по договор за строителство от 15.05.1996г./ . На основание чл.80, ал.1 от ЗЗД ответницата е осъдена да заплати на В. и Д. Димови сумата от 8 053.94лв., съставляваща стойността на разрешените СМР / подробно описани /, след довършването на същите , ведно със законната лихва от 29.09.1999г. до окончателното изплащане на сумата , както и неустойка в размер на 8 223. 75лв., дължима за неизпълнение на договора за строителство, ведно със законната лихва от 29.09.1999г. до окончателното изплащане на сумата. В цитираните решения не е посочен периода на присъдената неустойка като съществен въпрос за настоящото производство. Разглеждащият състав приема, че началната дата на присъдената законна лихва върху главницата е датата на завеждане на исковата молба по чл.80 от ЗЗД, тъй като този въпрос не е спорен между страните в настоящото производство.

Ищците претендират договорна неустойка за период следващ периода на присъденото обезщетение с решението на ШОС, считано от датата на завеждане на иска по чл.80 от ЗЗД до постановяване на потвърдителното решение на ВКС на 22.05.2003г. При така очертаните предели на съдебно произнасяне съдът съобразява следните факти и обстоятелства :

1.Според удостоверение № 94-Р-688/ 14.10.2005г./ л.16/ издадено от Община Шумен , след проверка на обект- „ Жилищна сграда на два етажа” намираща се в УПИ № VІІІ- 7296 в кв. 476 по плана на гр.Шумен и издадените строителни книжа, сградата е завършена в груб строеж до кота било – на + 9.50 м., с изпълнени външна и вътрешна мазилка , монтирана външна и вътрешна дограма.

2. С оглед изявленията на ищците, на основание чл.109, ал.4 от ГПК е приет за безспорен факта, че от януари 2002г. живеят в жилището. Поддържат становище, че всички довършителните работи / по вид и количество / са извършени от тях, с изключение на посочените в писменото становище на л.31, именно - В и К , п.9 ,10 и 14, частично п.11/. За установяване за твърдените обстоятелство по осъществени СМР са ангажирали гласни доказателства, които съдът преценява като неубедителни. Свидетелят Тодор Занев установява, че

„ голяма част от вътрешните строителни дейности ..- мазилка на стени, подови замазки, ел.инсталация „ е извършено от ищеца , както и оформянето на терасата с бетонни и декоративни панели. Според свидетеля дограмата на жилището е била в „ безобразно състояние” , износена и негодна за използване , ищецът поръчал нова дървена дограма за своя сметка, участвал е при пренасянето на материали, но не и при самите СМР, споделя впечатления от работата в банята и при мазилките в периода 1998г.-2001г. Вторият свидетел Марин Йорданов Петров споделя впечатления от жилището при първото посещение през 1998г. , което описва с В и К, дограма, но без ел.инсталация. Участвал е в пренасянето на материали от 1998г. до нанасянето на ищците в жилището, няма впечатления от монтирането на дограмата в жилището. Третият свидетел Пл. Кръстев като собственик на строителна фирма е участвал в изграждане на покривната конструкция, полагане на керемиди и тенекеджийски работи през лятото на 1999г. Според него в жилището е имало монтирана дограма „ в окаяно състояние за ново строителство ”, вътрешните мазилки са направени от ищеца , за шпакловане изпратил човек от собствената му фирма през 2000-2001г.

Ответната страна поддържа тезата, че през исковия период са извършвани довършителни работи по сградата, включително и в апартамента на ищците. За извършените от фирмата СМР са допуснати гласни доказателства. Свидетелката М. Захариева заявява, че е участвала в превозването на дограмата и има впечатления от поставянето й през 2000/2001г. Показанията на втория свидетел М. Иванов установяват, че като собственик на фирма за метални конструкции е изпълнявал железарски работи на обекти на ответницата в периода 1999-2002г. -метални врати и парапети, но не е поставял врати на първия етаж в апартамента. Фирмата е участвала при поставянето на дограмата и изхвърляне на отпадъците. Показанията на свидетеля Никола Колев / съпруг на ответницата/ заявява, че всички довършителни работи са извършени в периода 1999- 2001г., като конкретно посочва : ВиК и ел.инсталация , мазилки , чамова дограма на цялата сграда, врати . От 2001г. фирмата строител няма достъп до апартамента на ищците. Свидетелят Иванов няма впечатления за процесния период.

4. Между страните няма спор , че за сградата няма съставен акт обр.16 / с.з. 08.02.2007г./. По данни към делото обектът е бил спрян в периода 30.08.1996г.- 03.11.1998г./ заповед № 36/ 30.08.1996г. /.Това обстоятелство съдът преценява във връзка с твърденията на ответната страна за изпълнени СМР от 1999г. до 2001г. като обективна възможност това да бъде сторено.

5.Според заключението на СТЕ от 07.06.2007г. описаните СМР в уточняващата молба на ответника, които със съдебното решение следва да бъдат извършени от В.Д., са на обща стойност 5134,23лв. / по вид , количество и стойност описани в графи 5 и 6 от таблицата /, от които довършителни работи в апартамента на ищците- на обща стойност 1837,77лв. / р.ІІ, т.1-14 . Според експертизата описаните в молбата- становище на ответната страна СМР са част от СМР, за които е издадено съдебно разрешение.

По отношение на застроената площ на апартамент № 1 приема следното : - първото заключение сочи 116, 04 кв.м., или 18,88 кв.м. повече от договорената; - заключението на тройната СТЕ от 23.01.2008г. посочва надстроена площ - 0,92 кв.м. Според вещите лица разликата в площта е получена от изпълнението на балкона, което не е съобразено с одобрения проект от 26.02.1998г. на” ТСУ и А”- гр. Шумен.
Заключението от 23.09.2008г. посочва застроена площ на апартамент №1-100.26 кв.м., от които 86.26 кв.м. е площта на апартамента, и 14. кв.м. са съответстващите идеални части от разгънатата застроена площ на стълбището, цялата 39.90 кв.м. Разликата между площта измерена на място с площта по документи е 3.10 кв.м. повече и се дължи на изградената по-голяма площ на балкона в сравнение с предвидената по проект, така както е обозначено в червен щрих на скица към заключението. Не са представени доказателства за издадени строителни документи и разрешения за увеличената площ на жилището / балкона/, а от събраните гласни доказателства може да се изведе заключение, че е изпълнена от ищците през исковия период- това обстоятелство не е оспорено от другата страна.

Фактическата установеност обуславя следните правни изводи :

Претенцията за неустойка се основава на договорна клауза – VІ.2, която урежда задължението на строителя да заплати неустойка в размер на 0,25% на ден върху платените до момента суми от инвеститора , при неспазване на задължението по договора- р. ІІ, т.1 и т.2, да построи и въведе в експлоатация съгласно БДС обектите в срок до 30.06.1998г. и в срок до три месеца от въвеждане в експлоатация да снабди инвеститора с документ за собственост /. Намира правното си основание в чл.92 от ЗЗД .

Неизпълнението на договорното задължение на строителя да построи и въведе в експлоатация обекта, собственост на ищците, в определения за това срок - 30.06.1998г. е безспорно. Изводът следва от решението по чл.80, ал.1 от ЗЗД - гр.д.№ 973/99г. ШОС , ползващо се със сила на присъдено нещо и за извършените/ неизвършените/ от ответника СМР в обекта към датата на завеждане на иска – 29.09.1999г.

Спорният за настоящото производство въпрос е дължи ли се неустойка за неизпълнение за периода от завеждане на исковата молба по чл. 80 от ЗЗД -29.09.1999г. до 23.05.2003г., когато решението е влязло в сила. При положителен отговор, следва да бъде разгледано възражението за прихващане, чрез установяване на конкретно извършените СМР от ответната страна през процесния период. Аналогично следва да бъде установено обстоятелството, завършеният обект превишава ли по площ договореният между ищцата и ответника по договор за строителство, в какъв размер и на каква стойност. С оглед направеното от ответната страна възражение съдът дължи произнасяне по приложението на чл.111 от ЗЗД за погасяване на исковата претенция по давност / изцяло или частично/ .

Разглеждащият състав приема, че договорът е валидно сключен между ищцата В.М.Д. и ответницата в качеството й на ЕТ „ ЕНРОСИЛ- Б.К.” и поражда действие по отношение на предвидените в него последици от неизпълнението. Претенцията е за неизпълнение на договорно задължение / р.ІІ т.1 и 2 / пораждащо правото да се иска неустойка в посочения размер- 0,25% на ден върху платените суми от инвеститора. В случая е частично доказана. Неизпълнението на договорното задължение на строителя да построи и въведе в експлоатация апартамента №1 в определения срок е установено със СПН с решението по чл.80, ал.1 от ЗЗД. След влизане на решението в сила – на 22.05.2003г., задължението на ответната страна отпада. В периода на разглеждане на производството по чл.80 от ЗЗД за ответната страна е било в сила договорното задължение да построи и въведе в експлоатация обекта. Осъществени са част от СМР описани в решението, конкретно: изпълнена В и К инсталация, поставена е дограма , врати / с изключение на апартамента 1 / , метални конструкции на стълбището. Доказано е, че тези действия са извършени от ответната страна след изтичане на срока, за който обектът е бил спрян, и фактически са продължили до началото на 2002г., когато ищците се нанасят в апартамента. Договорното задължение за въвеждане на обекта в експлоатация, чрез съставяне на предавателен протокол обр.16, не може да бъде изпълнено при положение, че не са изпълнени всички довършителни работи. Реално достъпът на строителя до сградата е бил ограничен след 2001-2002г., когато ищците се нанасят в жилището- обстоятелство , което не е оспорено в настоящото производство.

По възражението за погасяване на иска по давност:

Кратката погасителна давност , на основание чл.111, б.”б” ЗЗД се прилага за вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Исковата молба е заведена на 31.01.2006г., поради което крайният срок за предявяване на иска за неустойка изтича на 31.01.2003г. За периода 29.09.1999г.-31.01.2003г. искът е погасен по давност. Искът следва да бъде разгледан за останалия период от 01.02.2003г. до 22.05.2003г.

С изложените мотиви съдът приема, че искът е частично доказан. Съгласно заключението на ССЕ от 17.04.2008г., което страните не оспорват, неустойката изчислявана върху платените от инвеститора суми възлиза на 3294,03лв. Претенцията за неустойка следва да бъде уважена в посочения размер, ведно със законната лихва върху присъдената сума считана от датата на завеждане на исковата молба – 31.01.2006г. До предявения размер от 39 000лв. , както и за периода 29.09.1999г.- 31.01.2003г. следва да бъде отхвърлен.

По възражението за прихващане:

В зависимост от основателността на главния иск съдът се произнася по направеното от ответната страна възражение за прихващане. Счита същото за частично доказано по отношение на сумите вложени от строителя за осъществяване на някои от СМР в обекта . Предвид насрещните волеизявления на двете страни приема за безспорни извършените в апартамента на ищците по п. 9- кофраж за парапет по терасата / 49.40лв./, п.10- бетон за парапет М 15 / 31.86лв./ , п.14 – доставка и монтаж на врата 90/ 190/ 38 / 68.44лв./ и за ½ от п.11- остъкляване на дограма - / ½ от 255.06лв./; Ви К / общо за 301.92лв./. Общата стойност на извършените и неоспорени от насрещната страна довършителни работи възлиза на 706.68лв. Изпълнените от ответника СМР следва да бъдат приспаднати от размера на присъдената неустойка-3294,03лв. / - 706.68/, и искът уважен за сумата от 2587.32лв. В посочения размер следва да бъде присъдена в полза на ищцата като страна по договора за строителство, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Спрямо ищецът не е доказано основание за заплащане на неустойка , поради което искът по отношение на него следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

Възражението за прихващане със стойността на допълнителната застроена площ на апартамент 1 / балкона / по заключението на тройната СТЕ от 23.09.2008г. е неоснователно. Извършено е надстрояване извън обема на разрешеното строителство, преди обектът да бъде приет по предвидения нормативен ред. В този смисъл искането не е доказано, за ищците не са възникнали права върху надстроената част, а строителят не е имал задължението да извърши това строителство по договор.

Искането на ищцата за присъждане на разноски е основателно. С оглед представените доказателства за направени по делото разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК / отм./ приложим по силата на §2 от ПЗР на ГПК, съдът определя дължимите от ответницата разноски в размер на 600лв.

С оглед направените изводи, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.З.К. , ЕГН- **********,*** , да заплати на В.М.Д., ЕГН- **********,***, чрез адв.Б.Х., неустойка в размер на 2587.32лв. за периода : 01.02.2003г.- 22.05.2003г., за забавено изпълнение по договор за строителство от 15.05.1996г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2006г.до окончателното й заплащане, на основание чл.92 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата над 2587.32лв. до 39 000лв. и за периода 29.09.1999г.- 31.01.2003г., и изцяло предявения от Д.М.Д. , като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.З.К. , ЕГН- **********,*** , да заплати на В.М.Д., ЕГН- **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 600лв./ шестстотин лева/, на основание чл.64, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в 14- дневен срок от съобщението до страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :