Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГР.ВАРНА,……………………………… ГОД
Варненският окръжен съд- административно отделение в
публично заседание на 30 януари 2009
година в състав :
Председател : Д.С.
Членове: Ел.А.
Св.Ц.
При участието на прокурора Д.К. и секретаря Ц.Н. и като разгледа
докладваното от съдия Св.Ц. адм.дело 460/2007 год год по описа на Окръжен съд-Варна, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на Д.М.К. ЕГН ********** *** против ДРА
№1-23-597/23.07.2004г. на ТДД-гр.Добрич, потвърдено с Решение №973/04.10.04г.
на регионалния данъчен директор-гр.Варна, по силата на който са определени
данъчни задължения за довнасяне-данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, за 2001 г., 2002г. и
2003г. в общ размер на 14455.56лв. и съответните лихви за просрочие в размер на
1195.60лв..
Жалбоподателят счита издадените актове за
незаконосъобразни като излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
ДРА,а именно- данъчният орган не е събрал достатъчно доказателства, посочил е и
неверни данни, което от своя страна водело до незаконосъобразност на ДРА. Счита,
че в хода на данъчното производство не са изяснени всички факти и
обстоятелства, с което били нарушени разпоредбите на чл. 5, чл. 6, чл.10 и
чл.11 от ДПК.Според жалбоподателя
отразеното в ДРА/цитат/:"По
показания от М.Л. откритите тетрадки се водят от
него и управителя на фирмата Д.К. и касаят дейността на фирмата" , е
произволно, защото такива показания не са давани. Сочи че т.нар.тетрадки, които са неподписани частни документи по смисъла на
закона /ДПК и ГПК/ не се ползуват с доказателствена сила на документ,чийто
автор е известен, още повече че липсва удостоверителното съдържание, касаещо
процесния случай.Според жалбоподателя
данъчния орган превратно е изтълкувал договора за посредничество със СД"Ливия-Ник" гр.П.,като пояснява,
че при сключването на
цитирания договор, за страните
не е бил известен обема на възложената работа, поради което е предвидено
годишно минимално възнаграждение, поради което записванията които е правил са били за евентуални претенции
към възложителя за
бъдещо предоговаряне на
възнаграждението. Според него данъчният орган прави констатации
по тетрадките за
"неотчетени обороти"по месеци, без да са уточнени тези приходи по отделни
пера услуги. Не са взети под внимание и представените 11 броя фактури от 2002г
и 2003г, относно дейността на жалбоподателя по проектиране и оценки, от които е видно, че
фактурираните суми далеч надхвърлят стойността на т.нар."записвания в
тетрадките".
По отношение на непризнатите разходи за
телекомуникационни услуги,счита е
задължение на ревизиращия орган да
установи чрез всякакви допустими от закона средства дали тези разходи са
направени. Представеният договор за заем за послужване обективира отношенията
между абоната на телефонния пост и заемателя. Освен това, фирмата е рекламирала
във всякакви медии като за връзка и контакт е съобщен именно телефона, който е
ползувала.
Допълнително излага,че за 2001 година относно извършеното увеличение на финансовия резултат
на основание чл.23,ал.2,т.14 от ЗКПО, актосъставителят е направил съпоставка
между оборотите от продажби, регистрирани по ЕКАФП за периода
01.01.2002г.-31.12.2001г. -3860.60 лв /но без да включва получените приходи по
банков път-1550.00лв/ и данните в първата тетрадка, за 2001г.,при която е
установено укрити приходи в размер на 981.15лв.,което е неправилно защото
всички предприятия /независимо дали са ф.л. или ю.л.,които осъществяват
стопанска дейност-в т.ч. само патентна или патентна и непатентна -смесена/ са
длъжни да изготвят ОПР за приходите от дейността на предприятието за цялата
календарна година. Чрез напълно необсоновано от законова гледна точка
намаляване на приходите от дейността на ЕТ"Демико-Д.К." за 2001 г.
със сумата от 1480.90лв /от патентна дейност/данъчният орган внушава,че са налице
укрити приходи,възлизащи на 981.15лв и то в значително по-малък размер /с около
500.00лв от намалението на приходната част по ОПР за 2001г.,в която са
декларирани от търговеца всички приходи от дейността му/.
Оспорва извършеното увеличение на финансовия
резултат за 2002г. по реда на чл.23,ал.П,т.14 от ЗКПО със сумата 21729.16лв.
Съображения: посочените суми по месеци-за 2002г. /таблица на стр.7 от ДРА, които
според актосъставителя представляват "неотчетени обороти"
/респ.27955.86 лева/ всъщност са такива, получени от клиенти /физически лица и
фирми/ за извършване на услугите превод и легализация, но пряк изпълнител и
получател на сумите за посочените по-горе услуги е предприятието на
СД"Ливия-Ник",гр.Перник, с което физическото лице Д.К. има сключен
граждански договор за посредничество СД"Ливия-Ник" е изплатила на
изпълнителя по договора Д.К. сумата от 1000 лева /респективно за 2002 и 2003г./
на 11.02.2004г. Това означава,че доходът реализиран през 2004г. /независимо,че
се отнася за минали отчетни периоди/ от физическото лице Д.К.,ще бъде
деклариран с ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ в законния срок до 15.04.2005г.
ЕТ"Демико-Д.К."
е извършвал през 2002г. само информативни преводи /за което не се изисква
лицензионен режим/ и за извършените услуги са издаване разходнооправдателни
документи /в т.ч. и фискални бонове като оборотите от продажби на услуги са
регистрирани чрез ЕКАФП/ и реализираните приходи от ЕТ през 2002г. са
декларирани с ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ през 2003 г. А всички останали суми във
въпросните тетрадки са постъпвали в приход на СД"Ливия-Ник",
За 2003 година -оспорва констатациите в ДРА като
незаконосъобразни по изложените по горе аргументи
Моли да се отмени изцяло обжалвания ДРА. Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски. В с.з. жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата .
Ответната страна- дирекция „ОУИ”-гр.Варна при ЦУ на
НАП изразява становище за неоснователност на жалбата,като претендира заплащане
на ю\рисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано на основание отменително решение № 9559/2007
год постановено от Върховен административен съд по адм.д. 30`17/2007 год,с
което е отменено решение № 1532829.12.2006 год, постановено по адм.д.1915/2004 год по описа на
ВОС в частта,в която е отменен ДРА № 1-23-595/23.07.2004г., издаден от ТДД
гр. Добрич в частта в която на ЕТ”Демико-Д.К.”, е преобразуван финансовия резултат за
2001,2002 и 2003 год и са определени допълнителни данъчни задължения- данък по
чл.35 от ЗОДФЛ в размера над 646,57 лв и съответните лихви за просрочие върху
тази сдума, до определения с ДРА данък за довнасяне в размер на 14555,56 лв и
съответните лихви, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав .
Обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, поради което не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Безспорно по делото е обстоятелството, че данъчната
ревизия на данъчния субект-жалбоподател по настоящето дело, е извършена въз
основа на получена информация от отдел "Оперативен контрол" при ТДД
гр.Добрич, че при извършена данъчна проверка на 24.03.2004г. обективирана с
протокол сер. АА №1179581/24.03.04г., в библиотека, находяща се в офиса на
ЕТ"Демико-Д.К. " представляван от жалбоподателя - Д.М.К. са намерени
4/четири/ броя тетрадки с отразени приходи от продажба на услуги, изплащани в
брой.
В хода на данъчната ревизия, данъчният орган след
като е разгледал всички записвания по намерените тетрадки и като е сумирал
реализираните приходи от продажби по посочените в тетрадките периоди е приел че
: За данъчен период календарната 2001 г. жалбоподателят е укрил приходи в
размер на 981.15лв. Това е разликата между Приходите в брой по тетрадката за
2001 г. и Приходите отчетени за същия период с касов апарат с фискална памет.
За данъчен период календарната 2002г.
жалбоподателят е укрил приходи в размер на 21729.16лв. Това е разликата между
Приходите в брой по тетрадката за 2002г. и Приходите отчетени за същия период с
касов апарат с фискална памет.
За данъчен период календарната 2003г. жалбоподателят
е укрил приходи в размер на 28121.20лв. Това е разликата между приходите в брой
по тетрадката за 2003г. и Приходите отчетени с касов апарат с фискална памет.
Както пред ревизиращия орган, така и в настоящето
производство жалбоподателят не оспорва че той е авторът на записите направени в четирите броя тетрадки, копие
от които са приложени към ревизионната
преписка и представляват част от доказателствения материал по настоящето
производство.
Жалбоподателят не оспорва и размера на сумите посочени в тях, за които
данъчните органи приемат че са укрити доходи за
посочените в ревизионния акт данъчни периоди-2001г, 2002г и 2003 год.
Жалбоподателят твърди, че това не са укрити негови приходи, а получател на
сумите е предприятието СД"Ливия - Ник" гр.Перник., като допълнително
разяснява, че от тези суми е получил единствено 1000.00лв., които били
комисионна, изплатена от СД"Ливия -
Ник" на 11.02.2004г. по сключен граждански договор за посредничество,
преводи и легализация на документи.
В тази част жалбата е неоснователна по следните съображения:
Към ревизионната преписка е приложен граждански
договор-от 10.01.2002 год,сключен между СД”Ливия-Ник” и жалбоподателя по
настоящето дело Д.М.К.. Съгласно договора жалбоподателят Д.К. е приел да извършва посредничество за превод и легализация на документи срещу
възнаграждение в размер на 500 лв на година . Към този договор е подписан
констативен протокол и разписка,от които се установяват че във връзка с
посочения договор жалбоподателят Д.К. е получил възнаграждение в размер на 1000
лв. Тази фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя по настоящето дело Д.К..
Не се оспорва и обстоятелството, че на основание на
граждански договор от 18.01.2003 год с ТА „Географски свят”, Д.К. се е задължил
да осъществява посредничество при продажба на билети за чужбина, като срещу
това свое задължение същият ще получи възнаграждение в размер на 120 лв, което
е получено съгласно констативния протокол и разписка, подписани към гражданския
договор.
Договорът за посредничество е договор по силата на
който изпълнителят извършва фактически действия , чрез които се подпомага
сключването на договор – това са действия по проучване на пазара, намиране на
клиенти, свързване на съконтрахенти, организиране на преговори. За разлика
от комисионния договор и договора за
поръчка в задълженията на посредника/ изпълнителя по договора/ не се включва
извършването на правни действия-сключване на сделки, плащане или приемане на
плащане. С оглед на характера на договора, съдът счита твърденията на
жалбоподателя, че сумите,които са отразени в тетрадките, са получени от него
като посредник на СД”Лидия-НиК”,са неоснователни с оглед изложеното по горе.
Това твърдение е и недоказано.
Съдът не възприема заключението на в.л.
Ел.Теофилова, в частта относно сумите,
събирани от Д.К. за услугата, чрез което жалбоподателят цели да установи своето
твърдение . Обясненията на вещото лице дадени
в с.з. 26.09.2008 год, имат характер на свидетелски показания, което е
недопустимо, поради което и съдът не ги кредитира. Освен това заключението на
вещото лице не кореспондира със събраните по делото доказателства- граждански
договор, а така също и с твърденията на жалбоподателя, че същият не е извършвал
преводи и легализация на документи, тъй като не притежавал лиценз, а само
посредническа дейност. Заключението на вещото лице не кореспондира и с
представените извлечения от ЕКАФП. Обясненията и в тази част на вещото лице имат
характер на свидетелски показания, поради което съдт не възприема това
заключение .
По отношение на записванията в тетрадките, въз
основа на които данъчните са приели че
са налице укрити приходи - Посочените тетрадки имат характер на частен
неподписан документ. В настоящето производство жалбоподателят Д.К. не оспорва,че е автор на записванията
в тези терадки, което е видно и от неговото писмено становище по ревизионната
преписка. Тъй като в тези тетрадки са направени изявления, които са неизгодни
за автора – жалбоподателя по настоящето дело Д.К., те се ползват с доказателствена сила, тъй като имат характер
на извънсъдебно признание и важат срещу
своя издател. С оглед горното следва извода,че сумите посочени в тези тетрадки,
под знак плюс и относно дейността посочена в тях, действително са получени от същия. С оглед обстоятелството, че не са представени
доказателства, че тези суми действително са били предадени на СД”Лидия –Ник”Н ,
то следва извода, че същите са останали
при жалбоподателя. Тези суми не са
отчетени като доход, поради което правилно и законосъобразно
данъчните органи са приели че се касае
за укрити доходи.
Липсват доказателства, които да опровергават
горните изводи на ревизиращия орган и
съответно на съда. Те не се опровергават и от представените приходни касови
ордери и отчети на ЕАКФП .Липсват отчети за изтеклите 2002г. и 2003г. От които
би могла да се установи връзката между представените приходни касови ордери и
записите извършвани в четирите броя тетрадки. Нещо повече за 2001 г.
жалбоподателят не е сключвал граждански договор за посредничество със СД”Лидия—Ник” и не изтъква обстоятелства
относими към разглеждания случай, поради което липсват доказателства и в тази
насока за отчетната 2001 год. Заключението на вещото лице относно издаваните
приходни ордери от СД”Лидия-Ник” не оборват констатациите на данъчните
органи, тъй като заключението на вещото лице не може да служи като доказателство
относно връзката между тези приходни касови ордери и записванията в процесните тетрадки.
Горните изводи се отнасят и по отношение на
гражданския договор относно продажбите за билети .
Данъчният орган, след като от представените
документи от жалбоподателя по никакъв начин не се е убедил, че описаните
приходи от продажби на услуги в процесните тетрадки, намерени в работния офис
на жалбоподателя не се отнасят до пряко извършвана от него и служителите му
търговска дейност е приел хипотезата за приходи, неотчетени съгласно
определения с нормативните актове ред и на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от
ЗКПО правилно е е увеличил финансовия резултат на ревизирания субект с
процесиите суми както следва: За 2001г. в размер на 981.15лв,За 2002г. в размер
на 21729.16лв,За 2003г. в размер на 28121.20лв.
Неоснователна е жалбата и по отношение че за
данъчните 2001 г., 2002г. и 2003г. ,з а които години жалбоподателят е
осчетоводил като разходи фактури за ползвани телекомуникационни услуги в размер
както следва: - За 2001 г. на стойност 638.48лв.,За 2002г. на стойност
794.17лв., За 2003г. на стойност
1058.62лв. Процесиите фактури са издадени от "БТК - ЕАД", като
получател по доставките не е ревизирания субект/ жалбоподателя по настоящето
производство/ , а друг данъчен субект – ЕТ „ Бладелисто -Стойно Иванов".
Видно от материалите по преписката, жалбоподателят
е осчетоводил като разходи, фактури, издадени на друг получател по сделки.
Към ревизионната преписка е представен договор за ползване на телефонен
пост от 5.01.1999 год сключен между ЕТ „ Бладелисто -Стойно Иванов" и ЕТ”Демико-Д.К.”,според
който последният се е задължил да
заплаща дължимите такси във връзка с ползването на телефонния пост.
Доказателства за извършени реални плащания
от страна на жалбоподателя обаче не са представени . Представените по
ревизионната преписка фактури и квитанции не установяват по безспорен начин ,че
заплащането на посочените в тях суми е извършено от жалбоподателя, поради което
тези доказателства не оборват фактическите констатации в ревизионния акт.
Съдът не обсъжда представените от жалбоподателя постановени
съдебни решения, тъй като същите се отнасят до други страни, поради което не са
задължителни за съда разглеждащ настоящия правен спор.
С оглед фактическата обстановка правилно
ревизиращия орган е приел, че е налице обстоятелство, когато ДЗЛ не може да
докаже процесиите разходи по документален ред, определен в съответните
нормативни актове и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО е увеличил
финансовия резултат на Жалбоподателя с посочените по горе суми за данъчните
2001 г., 2002г. и 2003г.
С оглед изхода на правния спор съдът счита,че на
ответната страна дирекция „ОУИ”-гр.Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съдът с определя в размер на 653 лв .
С оглед гореизложеното,съдът счита,че жалбата е
неоснователна поради което
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА Д.М.К., ЕГН ********** *** против ДРА N 1-23-595/23.07.2004г., издаден от
данъчен орган при ТДД гр. Д., потвърден
с решение 073/04.10.2004 год на
РДД-Варна, с който на Д.М.К., определени данъчни задължения за довнасяне -
данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001 г., 2002г. и 2003г. и съответните лихви за
просрочие
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на
Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”-гр.Варна при ЦУ на НАП сумата
от 653 лв,представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :