Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГР.ВАРНА,……………………………… ГОД

Варненският окръжен съд- административно отделение в публично заседание на 23 януари 2009 година в състав :

Председател : Д.С.

Членове: Ел.А.

Св.Ц.

При участието на прокурора Р.Л. и секретаря Ц.Н. и като разгледа докладваното от съдия Св.Ц. адм.дело 428/2007 год год по описа на Окръжен съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила жалба от "АНТАРЕС” ООД седалище и адрес на управление град Шумен, ул. "Драгоман" № 8 ап.1, представлявано от Стефан Боянов Андреев против Решение № 27-10-04/0006 от 11.07.2005 год. на Териториален данъчен директор на ТДД - гр. Шумен, с което е потвърдено СЪОБЩЕНИЕ с изх. № 2700901279 от 20.05.2005 год. до "Антарес" ООД, с което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.04.2005 год. - 30.04.2005 год., а именно ДДС за внасяне в размер на 8 443,68 лв., дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4869,24 от декларирания данък за внасяне в размер на 13 312,92 лв. Твърди, че същите са незаконосъобразни по следните съображения - С ДВ бр.108/2004 г., е прието изменение в Закона за ДДС, в което е предвидено изключение от установената процедура за
възстановяване на ДДС, в случаите, когато данъчно-задълженото лице писменно е декларирало, че желае да възстановява данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките
декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода. В случая декларацията в този смисъл е подадена на 14.02.2005 г., с вх.№3119П/14.02.2005 г., както и справка за извършено приспадане на данък върху добавената стойност с вх. №3119 С/ 14.02.2005 г. Упражнил е правото си по този ред, както е регламентирал закона към датата на подаване на декларацията и съгласно чл.73,ал.4 от ППЗДДС не може впоследствие да се откаже от прилагането на процедура по приспадане. Твърди, че в съобщението не е посочено, кой е административният орган, издал съобщението, нито неговата длъжност, поради което оспорва компетентността на органа, издал акта и счита, че същият е нищожен, което води до нищожност на Решение № 27-10-04/0006 от 11.07.2005 година,с което е потвърдено обжалваното съобщение. Твърди, че не е спазен законоустановеният 30-дневен срок за произнасяне на компетентния данъчен орган, което прави акта незаконосъобразнен.Твърди,че Изпратеното съобщение, страда и от други пороци –липса на мотиви, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта, както изисква разпоредбата на чл.108, ал.1,т.ЗотДПК. Моли да се прогласи нищожността на решение №27-10-04/0006 от 11.07.2005 г., издадено от Цонка Петрова -Териториален данъчен директор при ТДД — Шумен, както и на потвърденото с това решение съобщение с изх. № 2700901279 от 20.05.2005 год. до "Антарес" ООД, или да се отменят обжалваните съобщение с изх. № 2700901279/ 20.05.2005 год. и решение № 27-10-04/0006 от 11.07.2005 год. на Териториалния данъчен директор Шумен. В с.з. поддържа депозираната жалба.Претендира разноските по делото.

Ответната страна- ТД на НАП-гр.Шумен, чрез процесуалния си представител изрразява становище, че жалбата за неоснователна, като моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е основателна .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност./ В този смисъл и р 6082/14.06.2007 год на Върховен административен съд-София,приложено към настоящето дело/ .

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното Съобщение е издадено от данъчен орган в Отдел "Обслужване" при Териториална данъчна дирекция-гр.Шумен, същото е с изх.№2700901279/ 20.05.2005г., като съдържа подписа на лицето, което го е изготвило-Юлияна Димитрова - данъчен инспектор в отдел „Обслужване”, сектор”Регистрация,обслужване и проверки”, т.е. е издадено от компетентно лице, по реда на чл.57 ал.4 ДПК/отм/, поради което е приравнено по последици и обжалване на ДРА.

Не се спори между страните, че в подадена СД по ЗДДС / отм/ с вх.№ 27004691/15.11.2004г. за данъчен период 01.10.04-31.10.04г. "Антарес" ООД декларира пред данъчна администрация ДДС за възстановяване в размер на 35006,40 лв. Не е спорно, че подадената СД по ЗДДС /отм/ с вх. № 27006317/14.12.2004г. за данъчен период 01.11.04г-30.11.04г. е с резултат ДДС за внасяне в размер на 13791,36 лв. Дружеството приспада горепосочената сума съгласно чл.77 ал. 1 от ЗДДС/ отм/, като е налице остатък в размер на 21 2154,04 лв. По СД по ЗДДС / отм / с вх.№ 27001430/14.01.2005г. за данъчен период 01.12.04-31.12.04г. данъчно задълженото лице е с резултат ДДС за възстановяване в размер на 1565,64 лв., а в подадена СД по ЗДДС/ отм/ с вх.№ 27003119/14.02.2005г. за данъчен период 01.01.05-31.01.05г. дружеството декларира пред данъчна администрация ДДС за внасяне в размер на 2697,52 лв.

За обстоятелството,че дружеството не желае възстановяване на ДДС, а процедурата по приспадане да бъде удължена от дължимия ДДС за внасяне, посочен в справките декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периоди, "Антарес" ООД подава декларация с вх.№ 27003119 П/14.02.2005г., като декларира, че желае да продължи приспадането на възникнал данък за ефективно възстановяване в размер на 20083,16 лв. от дължимия данък за внасяне, посочен в СД, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода.

За периода м.02.2005 год до м.04.2005 год, дружеството е декларирало следния ДДС по периоди- за м.02.2005 год- за внасяне 13648,28 лв и за м.04.2005 год ДДС за внясане в размер на 13 312,92 лв.

Съобразно декларираният ДДС за периода м.Х.2004 год м.01.2005 год е видно,че за ДДС за възстановяване от м.Х.2004 год в размер на 21 215,04 лв, тримесечната процедура за приспадане по чл.77 ал.1 т.2 от ЗДДС приключва към подадената за м.01.2005 год СД, която е подадена и приета с вх.№ 319/14.02.2005 год, както и данните са декларирани с подадената справка за извършеното приспадане на ДДС с вх.№ 3119С/14.02.2005 г, като общият размер на ДДС за възстановяване към приключената тримесечна процедура възлиза на 20 083,16 лв.

Видно от представеното прихващане останалият ДДС за възстановяване по предходната процедура в размер на 20 083,16 лв е прихванат изцяло през м.04.2005 година, като е започнато прихващане на ДДС от м.03.2005 год, за който пък периодът на приспадане е първият данъчен период.

В разпоредбата на чл. 76 ЗДДС /отм/ се съдържа дефиниция на понятието данък за възстановяване и това е превишаване на общата сума на данъчния кредит за определен данъчен период в сравнение с начисления ДДС от регистрираното лице за същия период. В чл. 77, ал. 1 от същия закон се съдържат различните хипотези в зависимост от това дали данъкът за възстановяване надвишава данъка за внасяне и обратното и с оглед на това законодателя борави с понятията прихващане и приспадане. Данъкът за възстановяване, който е възникнал за определен данъчен субект по смисъла, вложен в това понятие в цитирания чл. 76 ЗДДС / отм / се прихваща, приспада или възстановява. Прихващането винаги се извършва от данъчния орган, за разлика от приспадането, което става от регистрираното лице. По чл. 77, ал. 2 ЗДДС / отм/ законодателят е уредил хипотезата, когато няма наличен данък за внасяне (неизплатени данъчни задължения) или техния размер е по-малък от данъка за възстановяване, деклариран в справката-декларация, тогава е налице приспадане на данъка за възстановяване или остатъка по ал. 1 в следващите тримесечни поредни периода. В процесния случай касаторът с подаване на справка-декларация за месец януари 2005 г. е подал и декларация по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС/ отм/, като е заявил, че желае да приспада ДДС за възстановяване в следващите деветмесечни периоди от дължимия ДДС за внасяне. В процесния случай е направено изрично волеизявление от касатора, че иска да приспада по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС / отм/ ДДС за възстановяване от дължимия ДДС за внасяне в следващите деветмесечни периода, което е изключение, предвидено в тази правна норма. След изрично направено искане от данъчния субект, че желае да приспада в сроковете по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС / отм /, то на приспадане подлежи остатъкът от данъка за възстановяване след изтичане на трите едномесечни периода На основание чл.77, ал.1, т.4 от ЗДДС / отм/ , през следващите "до девет едномесечни данъчни периода" на приспадане може да подлежи единствено данъка за възстановяване или остатъка от него, „ 4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., доп., бр. 108 от 2004 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка- декларация, освен в случаите, когато лицето писмено е декларирало, че желае да приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода за който е приключила тримесечната процедура по приспадане по чл.77, ал.1, т.2 от ЗДДС.

Съобразно тези обстоятелства за жалбоподателят не следва да бъде възстановяван ДДС в размер на 20 083,16 лв, а същият е следвало да се приспадне от декларирания за внасяне ДДС от следващите данъчни периоди. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и което съдът въприема като обективно,беззпристрастно и компетентно дадено е видно, че при изпълняване процедурата на приспадане жалбоподателят „Антарес” ООД не дължи ДДС за внасяне, поради което и не следва да се определя занъчно задължение за внасяне в размер ва 8 443,68 лв от декларирания ДДС за данъчен период м. 04.2005 год.

С оглед гореизложеното, издаденото Съобщение с изх. № 2700901279 от 20.05.2005г. до "Антарес" ООД, представлявано от Стефан Боянов Андреев, с което са определени задължения по ЗДДС / отм/ за дан. период 01.04.2005г.-30.04.2005г., а именно ДДС за внасяне в размер на 8443,68 лв., дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4869,24 лв. от декларирания данък за внасяне в размер на 13312,92 лв, незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 630 лв.

Предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Съобщение с изх. № 2700901279 от 20.05.2005г. до "Антарес" ООД, БУЛСТАТ: 127002756 представлявано от Стефан Боянов Андреев, с което са определени задължения по ЗДДС за дан. период 01.04.2005г.-30.04.2005г., а именно ДДС за внасяне в размер на 8443,68 лв., дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4869,24 лв. от декларирания данък за внасяне в размер на 13312,92 лв и потвърдително решение № 27-10-04/0006 от 11.07.2005 год. на Териториален данъчен директор на ТДД - гр. Шумен.

ОСЪЖДА ТД на НАП-гр.Шумен да заплати на „Антарес" ООД, БУЛСТАТ: 127002756 представлявано от Стефан Боянов Андреев направените по делото разноски в размер на 630 лв.

Настоящото решение, може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :