Р Е Ш Е Н И Е

№……../………….,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,адмиинстративно отделение,втори състав,в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.

ЧЛЕНОВЕ:П.П.

Д.С.

Секретар:Ц.Н.

ПрокурорСветлана д.

Като разгледа докладваното от съдия П.П.

Адм.дело № 402 по описа за 2007 година

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

С решение № 3975/20.04.2007г.,постановено по адм.дело № 4438/2006г.на Върховен административен съд на Република България-Първо отделение е отменено решение № 835/19.07.2005 г. на Варненски окръжен съд,постановено по адм.дело № 1159/2004г.в частта, в която е отменен ДРА № 164/26.03.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Варна,потвърден с решение № 426/31.05.2004г. на Регионален данъчен директор-гр.Варна в частта, с която на жалбоподателя „Корелитстрой” ООД-гр.Варна са начислени лихви за просрочие в размер на 26 021,41 лв.за данъчни периоди:м.12.2000г.,м.м.02,03,04,06,07,10.2001г. за несвоевременно внесен ДДС,като делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.В останалата част решението е оставено в сила.Със същото решение е отменено решение № 295/20.03.2006г. на Варненски окръжен съд,постановено по адм.дело № 1159/2004г.,като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане за постановяване на допълнително решение във връзка с молбата по чл.193 ГПК /отм./.

Производството е по реда на § 5,ал.4 от ПЗР на ДОПК,вр.чл.121 и сл. от ДПК /отм./.

Постъпила е жалба от „Корелитстрой” ООД,с данъчен адрес:гр.Варна,бул.”Осми Приморски полк” № 128,Д№ 1033051863,БУЛСТАТ 813104156,представлявано от П.П.П.-управител,против Данъчен ревизионен акт № 164 от 26.03.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 426/31.05.2004г. на Регионалния данъчен директор гр.Варна,в частта с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 1 997,45 лв. за данъчен период-м.март 2001г. и са начислени лихви за просрочие за несвроевременно внесен ДДС в размер на 226 021,41 лв. за данъчни периоди-м.12.2000г.,м.м.02,03,04,06,07,10.2001г.В жалбата се посочва,че ДРА е неправилен и незаконосъообразен и моли същия и потвърждаващото го решение на Директора на РДД-Варна да бъдат отменени.

В настоящето производство жалбоподателят чрез процесуалния си представител подържат жалбата в отменената част.

Ответната страна-Дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП,редовно призована,не се явява представител и не изразява становище относно отменена част.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата относно отменената част.

Съдът,след преценка на събраните по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно дадените от ВАС указания,с решение № 667/18.07.2007г.по приложеното към настоящето дело адм.дело № 406/2007г. по описа на Варненски окръжен съд-АО-ІІІ състав,на основание чл.193 от ГПК /отм./е допълнено решение № 835/19.07.2005г.,постановено по адм.дело № 1159/2004г.,като е отменен ДРА № 164/26.03.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 426/31.05.2004г. на Директора на РДД Варна в частта относно констатациите по раздел Б ”Доставки,по които лицето е изпълнител” и допълнително определените на жалбоподателя „Корелитстрой”ООД-гр.Варна ДДС за внасяне за периодите от 2000г.,2001г. и 2002г. в размер на главница от 17 958.12 лв.по доставките,подробно описани в таблицата на л.25-27 от ДРА в 54 пункта,която сума е формирана като разлика между сбора на сумите по колона 11 от таблицата „разлика за внасяне” и колона 12 от таблицата „разлика надвнесен”.Със същото решение е отхвърлена жалбата на „Корелитстрой” ООД-Варна срещу ДРА № 164/26.03.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД Варна,потвърден с Решение № 426/31.05.2004г. на Директора на РДД гр.Варна в частта,в която е извършено преобразуване на размера на главницата на дължимия ДДС по периоди,описани в раздел Б „Доставки,по които лицето е изпълнител”касаещи сделки по които ДЗЛ е изпълинтел по т.5,26,39 и 52 от таблицата на л.25-27 от ДРА.

С решение № 5057/25.04.2008г. на Върховен административен съд на Република България-Първи състав,постановено по адм.дело № 9359/2007г. е оставено в сила решение № 667/18.07.2007г.,постановено по адм.дело №406/2007г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е допълнено решение № 835/19.07.2005г. по адм.дело № 1159/2004г. на същия съд.

Жалбоподателят твърди,че незаконосъобразно са определени задължения за лихви поради неправилно определена главница.Посочва,че данъчния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.25,ал.1,т.2 от ЗДДС/отм./,вр.чл.32 ППЗДДС/отм./.

От приобщените по делото писмени доказтелства се установява,че са налице авансови плащания по фактури за осъществени продажби на обекти в новопостроени сгради,като при всяко плащане жалбоподателят е издавал данъчни фактури,начислен е данък и същия е осчетоводен за съответния данъчен период,съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1,т.2 от ЗДДС/отм./,вр.чл.32 от ППЗДДС/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДДС /отм./,данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати:1.датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на извършването на услугата и т.2 датат на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.Според ал.2 на същата норма,когато не е възможно да се определи датат на възникване на данъчното събитие,се приема,че то ие възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или датата на фактгическото извършване на услугата.

Видно от чл.32 от ППЗДДС /отм./ за всяко отделно плащане следва да бъдат издадени данъчни фактури с начислен данък в 5-дневен срок от получаване на сумите.

От решение № 667/18.07.2007г.на приложеното по делото адм.дело № 406/2007г. по описа на ВОС,АО-ІІІ състав е видно,че обжалвания ДРА е отменен в частта относно констатациите по раздел Б „Доставки,по които лицето е изпълнител” и определените на жалбоподателя „Корелитстрой”ООД-гр.Варна допълнително за внасяне ДДС за периода 2002г.,2001г. и 2002г. в размер на главница 17 958,12 лв.,по доставките,подробно описани в таблицата на л.25-27 от ДРА в 54 пункта,която сума е формирана като разлика между сбора на сумите по колона 11 от таблицата „разлика за внасяне” в колона 12 от таблицата „разлика надвнесен”.Със същото решение е отхвърлена жалбата на „Корелитстрой” ООД-Варна срещу ДРА № 164/26.03.2004г., в частта в която е извършено преобразуване на размера на главницата на дължимия ДДС по реиоди в раздел Б „Доставки,по които лицето е изпълнител”,касаещи сделки по които ДЗЛ изпълнител по т.5,26,39 и 52 от таблицата на л.25-27 от ДРА.,като посоченото решение е потвърдено с решение № 5057/25.04.2008г.,постановено по адм.дело № 9358/2007г.по описа на ВАС,както и е признат данъчен кредит в размер на 1997,45 лв. за данъчен период за м.март 2001г. по фактури,издадени от „Росат”ЕООД.Следва да се посочи,че задължението за лихва е акцесорно и зависи от правилността на главницата,за определени с ДРА данъчни задължения.Видно е,че в таблица 1 на стр.32-33 са определени размера на данъчните задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях,изчислени към 26.03.2004г.На жалбоподателя е определена главница по ЗДДС в размер на 19654,91 лв. на ред 16,колона 10,която е отменена с посочените по-горе решения.Отмяната на обжалвания ДРА в частта,в която е определена главница,води и до отмяната му в частта,с която са начислени лихви за съответните данъчни периоди.С влезли в сила решения е прието,че дружеството не дължи допълнителен ДДС за внасяне.

В случая безспорно се установява,че при всяко авансово плащане данъка е внасяно от жалбоподателя,съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1,т.2 от ЗДДС /отм./.По делото се установява обаче,че данъчния орган е коригирал крайния резултат,като е приложил разпоредбата на чл.25,ал.1,т.1 от ЗДДС /отм./,поради което се получава повторното начисляване на вече платения данък от една страна и от друга начисляване на лихва по вече платен данък.Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства. в частта „Разчети по ЗДДС” по продажби и от това,че като краен резултат в ДРА е посочен ДДС за внасяне в размер на 16 155,91 лв.,получен като разлика от дължим ДДС в размер на 19 654,91лв. и ДДС за възстановяване в размер на 3 499,39 лв.,видно от таблица 1 от стр.33 от ДРА.От таблица 2 на стр 34 и стр.35 от ДРА е видно,че дължимия ДДС според данъчния орган е в размер на 86 719,04 лв.,като дължимите лихви са начислени върху тази сума.От приложените по делото писмени доказателства се установява,че е допусната грешка,като разликата е надвнесена сума в размер на 1 607,49 лв.Допуснати са и редица грешки в резултат на неправилно извършени аритметични действия,което е довело до ненеточно определяне на резултата.ДРА в тази част е неясен,неточен и необоснован.Липсват мотиви относно получените и посочени в табличев вид данни.Липсват констатации и обосновка как точно е определен ДДС и какви начисления са направени от данъчни орган,за да се стигне до крайния резултат посочев в таблица 1,стр.32 и 33.Посоченото се отнася и за числата в таблица 2 на стр.34 и 35.Не е ясно лихвите за кои задължения и за кои периоди са начислени.В ДРА няма констатации за начислени лихви по определени главници и периоди.Размера на лихвата е посочен само в табличев вид на стр.34 и 35 от ДРА,който е изчислен общо за доставките,по които лицето е получател и доставчик.

С оглед на изложеното,съдът намира,че обжалвания ДРА в частта му ,в която са начислени лихви за просрочие в размер на 26 021,41 лв. е незаконосъообразен и следва да бъде отменен.

В настоящето производство съдът не присъжда разноски по делото,предвид направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя,тъй като липсват представени такива доказателства.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ДРА № 164/26.03.2004г.,издаден от данъчен орган при ТДД гр.Варна,потвърден с Решение № 426/31.05.2004г. на Регионален данъчен директор гр.Варна,в частта с която на жалбоподателя са начислени лихви за просрочие за несвроевремнно внесен ДДС в размер на 26 021,41 лв. за данъчни периоди-м.12.2000г. и м.м.02,03,04,06.07,10.2001г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: