Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                        /                 2009г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

                                                                     Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Т.М.

                                                                                                                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: П.П.

                                                                                                                                                                                                                                         Д.С.

                                                                    

                                                                     при участието на секретаря Ц.Н. и прокурор от ВОП – С.Д., като разгледа докладваното от съдия Д.С. адм. дело № 371 по описа за 2007 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                     Настоящото съдебно производство се развива след Решение № 2539 от 13.03.2007 г. по к.адм.д. № 29 по опис на ВАС за 2007г.,  с което е отменено Решение № 1238 от 26.10.2006 г. постановено по адм. д. № 1176 по опис на Варненски окръжен съд и делото е възната за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

                                                                     Съдебното производство е образувано по жалба от Щ.Я.Щ., М.П.К. и П.К.Г.,*** против Заповед № 1509/15.06.2005 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.2 и чл.191 от ЗУТ е разрешено на И.А.И., собственик на ПИ 2817 по КП на “Изгрев” прокарване на временен път с площ от 29 кв.м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на жалбоподателите, съгласно приложена към заповедта скица. Претендира се за нейната отмяна по съображения за незаконосъобразност. Оспорва се наличието на нужда за собственика на господстващия имот и се твърди, че достъпът е възможен и по друг начин без да се учредява право на преминаване през служещия имот. Претендира се за отмяна на заповедта

     Ответната страна – Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

            Заинтересуваната страна И.А.И.,***. и не е изразил становището си по жалбата.

            Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по същество на спора. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Релевантни в настоящия спор са следните факти:

            Административното производство е започнало по молба на И. Тодоров И. за прокарване на временен път до ПИ 2817 по КП на кв.”Изгрев”.

От съставения протокол № 05/08.02.2005 г. на комисията по отчуждаване и обезщетяване по чл. 16, ал.5, чл. 205, чл. 210  и § 9, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ се установява, че по т. 8 е разгледана молбата на И. и е взето решение да се издаде заповед за прокарване на искания временен път. Административната преписка съдържа експертан оценка и скица с отразяване на действащия КП.

Със Заповед № 1509/15.06.2005 г. Кметът на Община Варна, на основание чл.190, ал.2 и чл.191 от ЗУТ е разрешил на И.А.И., собственик на ПИ 2817 по КП на “Изгрев” прокарване на временен път с площ от 29 кв.м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на жалбоподателите, съгласно приложена към заповедта скица. Няма данни в преписката жалбоподателя да е бил уведомяман от администрацията за започване на административното производство завършило с оспорената от него заповед.

 

При така установените факти съдът извежда следните правни изводи:

                                                                     Производството по реда на чл. 192 от ЗУТ е предназначено да създаде правна и фактическа възможност на даден субект  да преминава през чужд поземлен имот при точно определени граници на прохода. Подобна фактическа необходимост може да възникне за неурегулиран имот,  за които няма достъп до път. С учредяване на правото на преминаване възниква сервитут в полза на собственика на господстващия имот съответно тежест върху служещият поземлен имот. Документът, който установява правото на преминаване  е писмен договор с нотариална заверка на подписите на носителите на права на собственост върху господстващите и служещите имоти или заповед на кмета на общината, в която се намират съответните имоти. За да се достигне до заповед на кмета е необходимо обаче, да се констатира освен наличието на нужда и липсата на съгласие. Административният орган /кмета/ участва в процедурата при наличие на допълнителна предпоставка – когато носителите на вещни права не могат до достигнат до съгласие относно начина на преминаване, вида и размера на обезщетението, т.е. до намесата на административният орган може дасе достигне само при констатирана липса на съгласие. В настоящият случай в административната преписка не се съдържат данни за липса на съгласие предхождащо заповедта. От друга страна дори и да е била налице такава отрицателна предпоставка, тя не е удостоверена от административния орган чрез уведомяване на собствениците на служещия имот за откриване на административната процедура, за необходимостта в определн срок да изразят становища. Едва след като административният орган констатира липса на съгласие може да пристъпи към решаване на спора чрез административен акт. Поради самото естество на процедурата заинтересованите лица в нея са винаги повече от едно – собственикът на господстващия имот и собственик или собственицте на служещите имоти. Задължително условие относно спазване на процесуалните правила е уведомяването на собствениците на служещите имоти. Те имат право да вземат участие в административното производство по издаване на заповедта, а не да бъдат конституирани като страни едва в съдебното производство по обжалване на заповедта.  Правото им на участие е необходимо и затова защото само в това производство се дава възможност на страните да обсъждат пред административния орган най-правилното решение по възникналия административен спор. Съдът не се занимава с въпроса кое решение е било най-целесъобразно. В представената пред съда преписка липсват документи удостоверяващи, че администрацията е дала възможност на собствениците на служещия имотда вземат участие в процедурата по издаване на обжалваната заповед, в това число и правото да се запознаят с експертната оценка, с протокола на комисията по отчуждаване и обезщетяване и др.

                                                                     Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Следователно, за да бъде учредено право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени в закона условия: липса на съгласие между собственици на поземлени имоти и явна икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания спор не е налице първата от горепосочените предпоставки: липса на съгласие между собственици на поземлени имоти. Обжалваната заповед е незаконосъобразна поради съществени нарушения в процесуалните правила по издаването й /липсва уведомямане на заинтересованите лица за откриване на процедурата по издаване на заповед/ и поради нарушение на материалния закон /липса на отрицателна предпоставка, която следва да бъде в кумулативна даденост с останалите/.

                                 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                   Р    Е     Ш    И: 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1509/15.06.2005 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190, ал.2 и чл.191 от ЗУТ е разрешено на И.А.И., собственик на ПИ 2817 по КП на “Изгрев” прокарване на временен път с площ от 29 кв.м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на жалбоподателите, съгласно приложена към заповедта скица.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                                        2.