Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2009г. гр.Варна
Варненски окръжен съд,Административно
отделение,V състав
На двадесет и трети януари 2009година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.
ЧЛЕНОВЕ: Е.А.
С.Ц.
секретар Ц.Н.
Прокурор Р.Л.
като разгледа докладваното от Д.С.
адм. дело № 262 по описа за 2007
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от
ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.С.Г., ЕГН **********
и Р.А.Г., ЕГН **********,*** против Заповед № РД-14-1515/21.11.2006г. на зам.Началник
ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж :” Подпорна
стена”, намиращ се в поземлен имот № 010045, масив № 10, зона за земеделско
ползване, кв.Виница, гр.Варна, местност „Варна йолу”. Жалбоподателите считат
заповедта за неправилна и незаконосъобразна; считат за неправилен извода на
административния орган, че е налице незаконен строеж и че няма подадена молба
за узаконяване, тъй като не е взета предвид молбата им за узаконяване подадена
до Кмета на район „Приморски” през 2003г.; твърдят, че Предписание №
0063/25.01.2006г. на Главния архитект на Община Варна, с което се отказва
изработване на ПУП за поземлен имот № 010045 не им е било надлежно обявено;
твърдят също така, че процесната подпорна стена е изпълнена изключително
качествено и в съответствие със строителните изисквания; сочат, че премахването
на стената би довело до необратими последици, като за това се позовават на
изготвения от инж.- геолог Д.Ангелова геоложки доклад. Поради изложените
съображения молят съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържат жалбата и молят съда да я
уважи.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
От събраните и проверени по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежни страни, в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
При проверки извършени от работна група при
район “Приморски” на Община Варна и от РДНСК - Варна, с Констативни актове №
63/03.05.2005г. и № 14/28.01.2006г. е установен незаконен строеж „Подпорна
стена”, изградена в поземлен имот № 010045, масив 10. Строежът е извършен от С.С.Г.
и Р.А.Г. в собствения им поземлен имот № 010045, масив 10, местност „Варна Йолу”,
землище кв.Виница на гр.Варна. При проверките е констатирано, че строителството
е изпълнено в зона за земеделско ползване, без одобрен подробен устройствен
план/ПУП/, без промяна предназначението на земята, без одобрени проекти и без
издадено разрешение за строеж. Установено е, че строежът е извършен през
2004г., в нарушение на чл.12 и чл.148 ал.1 от ЗУТ. В Констативен акт №
63/03.05.2005г. е посочено, че в район „Приморски” няма подадено заявление за
узаконяване на строежа по реда на пар.184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Въз основа на съставените констативни актове,
зам.Началникът на ДНСК-София е постановил обжалваната Заповед № РД-14-1515/21.11.2006г.,
с която като е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2
т.2 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконния строеж.
При гореустановената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена в
изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно представената по
делото Заповед № РД-13-201/27.04.2006г. на Началника на ДНСК-София.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Безспорно е установено по делото, че
процесният строеж е изграден без разрешение за строеж и без одобрени проекти и
представлява подпорна стена, изградена по три от границите на поземлен имот №
010045 към съседните поземлени имоти № 010040, № 010046 и №010047 и огражда
изпълнен насип до нивото на пътя Варна-Виница- четвърта граница на процесния
имот.Подпорната стена е с дължина около 127м., дебелина 0.30-0.60м. и височина
от 0.00 до 3.20м.
Не се спори и относно това, че не е била
извършена промяна предназначението на земята, върху която е изграден строежа.
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.3 от ЗУТ, без промяна предназначението в поземлените
имоти се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с
предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и
въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от
главния архитект на общината. Следователно, за да се извърши процесното
строителство без промяна предназначението на земята е необходимо за процесния
имот да има одобрен ПУП или на жалбоподателя да е издадена виза за проектиране,
а доказателства за тези обстоятелства не се съдържат в административната
преписка, не бяха представени и в хода на съдебното производство.
Видовете строежи не са посочени изчерпателно
в пар.5 т.38 от ЗУТ, а „строеж” по смисъла на нормата е всяко съоръжение, което
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща
сграда, като в случая, предвид изложеното по-горе, се налага извода, че процесната
подпорна стена, реализирана в поземлен имот № 010045 в местнаост ”Варна-йолу”,
землище на кв.Виница, гр. Варна и по границите със съседните поземлени имоти,
съставлява „строеж” по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ, изграден през 2004г.
без изискуемите строителни книжа. Безспорно е и това, че строежът не е
деклариран за узаконяване по реда и в срока по пар.184 ат ПЗР на ЗИДЗУТ/ДВ,
бр.65/22.07.2003г./. Предвид изложеното и при липса на регламентирана в ЗУТ
възможност за узаконяване след 23.01.2004г. е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.1 от ЗУТ, подлежащ на премахване от началника на ДНСК по
реда на чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, на което основание е издадена процесната
заповед.
При неопроверганата констатация, че
строителни книжа за процесния строеж не са издавани и че е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, се налага единствено изводът, че
атакуваната заповед, с която на основание чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ компетентният
орган е разпоредил премахването му е законосъобразна. Спазена е и процедурата
по издаване на заповедта, като същата е издадена въз основа на съставени
констативни актове от компетентните по закон длъжностни лица.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, искането
на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно, поради
което и на основание чл.64 ал.2 и ал.5 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ДНСК – София ю.к. възнаграждение в размер на 150лв.,
съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съставът на ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Г., ЕГН ********** и Р.А.Г.,
ЕГН **********,*** против Заповед № РД-14-1515/21.11.2006г. на зам.Началник
ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж :” Подпорна
стена”, намиращ се в поземлен имот № 010045, масив № 10, зона за земеделско
ползване, кв.Виница, гр.Варна, местност „Варна йолу”.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** и Р.А.Г., ЕГН **********,*** да заплатят
на ДНСК - София сумата 150лв./сто и петдесет лева/, представляваща
ю.к.възнаграждение, на основание чл. 64 ал. 2 и ал.5 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: