Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/.………,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен
съд,административно отделение,втори състав,в публично заседание на четвърти
декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.
ЧЛЕНОВЕ:П.П.
Д.С.
Секретар:Марияна А.
Прокурор:М.С.
Като разгледа докладваното от
съдия П.П.
Адм.дело № 174 по описа за 2007 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по ред на чл.156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ж.Я.В.,
представител на „Антарес
Ответната страна-Дирекция
„ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна и бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненската
окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Съдът,след преценка на събраните
по делото писмени доказателства,приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок,от надлежна страна,при наличие на правен интерес от
обжалване,поради което е допустима за разглеждане.
Въз основа на ЗВР №
2526/18.05.2006г.,на жалбоподателя „Антарес 1”-гр.Пр. е извършена ревизия за установяване на следните данъчни задължения:
Корпоративен данък за периода 29.11.2005г.-31.12.2005г.;Данък по чл.чл.34,35,36
от ЗКПО за периода 29.11.2005г.-31.12.2005г.;ДДС за периода
01.02.2006г.-30.04.2006г.За резултатите от извършената ревизия е съставен
Ревизионен доклад № 2526/01.09.2006г.,по който е направено възражение в срока
по чл.117,ал.5 от ДОПК.Ревизията е приключила с издаване на РА №
0302526/10.10.2006г.,с който на жалбоподателя е
установено задължение за внасяне в общ размер 20484,00 лв.,от които ДДС
19277,15 лв. и лихви 1206,85 лв.Същият е обжалван в срока по чл.152 и сл.от
ДОПК и е потвърден с Решение № 998/19.12.2006г.на Зам.Директора на дирекция
„ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят оспорва непризнато право на
приспадане на данъчен кредит и начислени лихви за данъчни
периоди:м.02.2006г.,м.03.2006г.,м.04.2006г. по фактури № 450/21.02.2006г.,с
данъчна основа 25833.50 лв. и ДДС 5166.70 лв.,с предмет –извършване на корпусна
работа по договор;№563/20.03.2006г.с данъчна основа 37700.00 лв. и ДДС 7540.00
лв.,с предмет-монтажно-корпусна работа;№
422/19.04.2006г. с дан.основа 29427.25 лв. и ДДС 5885.45 лв.,с
предмет-монтажно-корпусна работа и шмиргилене;№
555/14.04.2006г. с дан.основа 3425.00 лв. и ДДС 685.00 лв.,с предмет почистване
на язовир в с.Невша.
При ревизията е извършена
проверка в счетоводството на жалбоподателя при която
е установено,че е получател по данъчни фактури №№ 450/21.02.2006г.,№
663/20.03.2006г.,№ 422/19.04.2006г. и № 555/14.04.2006г.Същите са били издадени
въз основа на сключени договори с „Керастар”
ЕООД,като правото на приспадане на данъчен кредит е било отказано поради липса
на реално извършени доставки,за които са били издадени процесните
фактури.
При извършване на ревизията,на
задълженото лице е изпратено искане за представяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ № 03-42/5582/09.06.2006г.С протокол за предаване на
документи на органа по приходите вх.№ 23-42/5582/27.06.2006г. са били
представени документи под опис:Договор за изпълнение от 01.12.2005г. между жалбоподателя в качеството му на възложител и „Керастар” ЕООД в качеството му на изпълнител.
С цел изясняване на
обстоятелствата относно реалното извършване на фактурираните доставки е
изготвено ИПДПОЗЛ изх.№ 03-74/468/14.07.2006г. до доставчика „Керастар” ЕООД,за което са били представени документи под
опис:Протокол № 2/21.02.2006г. за завършване и заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи за периода
01.01.-31.01.2006г.в обект „Местност Лъджата”.Представен
е и Протокол № 4/19.04.2006г.за установяване на завършването и заплащането
натурални строителни и монтажни работи за периода 01.03.-31.03.2006г. на обект
„Местност Лъджата”.Констатирано е, че нито в хода на
ревизията,нито с обжалване по административен
ред са били представени документи установяващи наличието на доставка по фактура
№ 555/14.04.2006г.
С Протокол № 12725/10.10.2006г.
органът по приходите е приобщил резултатите от извършена проверка във връзка с
ревизия на контрагент на ревизирания субект-„Проджеко-България”
АД относно фактура № 563/20.03.2006г.,с предмет на доставката монтажно-корпусна
работа.Представен е приемно-предавателен протокол от 14.03.2006г.между
възложителя „Проджеко-България” АД и ревизирания
субект –изпълнител по договора,ведно с Протокол № 3 за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР за периода
01.02.-28.02.2006г.,с изпълнител „Керастар” ЕООД и
посочен обект - „Местност Лъджата”.В хода на
ревизията са били събрани документи-оборотна ведомост за периода
м.02.-м.05.2006г. без обороти и салдо по сметки от група 20 „Дълготрайни
материални активи”.Представени са уведомленията до НАП за сключени трудови
договори само с три лица.Доставчикът „Керастар” ЕООД
е представил граждански договори сключени с 25 физически лица на които е била
извършена насрещна проверка,като са им били връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения относно конкретните параметри на извършената
работа и уточняване на обектите където е извършена работата,периода на извършване
на същата,средствата и ресурсите с които е изпълнявана,документите за приемане
на извършената работа,договореното възнаграждение и др.Представени са били
еднотипни обяснения в които лицата са декларирали,че са подписвали граждански договори в началото на всеки от
месеците:декември 2005г.,януари,февруари,март,април и май 2006г.,като предмет
на договорнте са били корпусно-заваръчна работа и шмиргилене на обект „Пристанище Варна Запад”,не са влагали
материали, технически средства,инструменти и др.пособия,тъй като същите са били
на работните им места.Уточнено е,че извършената работа е била приета с
констативен протокол-част от гражданския договор,получено възнаграждение срещу
подпис върху гражданския договор.Органът
по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит поради липса на
реално извършени доставки,за които са били издадени процесните
данъчни фактури.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от
страните,която съдът приема като обективна и компетентно дадена и която
кредитира,се установява,че относно непризнатия данъчен кредит по фактури №№
450/21.02.2006г.,563/20.03.2006г.,555/14.04.2006г.и 422/19.04.2006г.,по
отношение на начисления ДДС са спазени
изискванията на чл.64,ал.1, и чл.55,ал.6 от ЗДДС /отм./.Изискванията на
чл.64,ал.2 ЗДДС /отм./,плащането на ДДС по ДДС с-ки,в
рамките да данъчния период,в който е ползван данъчния кредит е спазено само по
фактура № 422/19.04.2006г. с начислен ДДС от 5 885,45 лв.,тъй като за всички процесни фактури ДДС е платен по ДДС сметката на доставчика
„Керастар” ЕООД,но в следващия данъчен
период.Проверката на документите за извършените разплащания между жалбоподателя и „Керастар”
ЕООД,съставените фактури,протоколи и договорът между тях,както и
договорът,протоколите и фактурирането и разплащането между жалбоподателя
и „Проджеко България” АД навеждат на извода,че
услугите по процесните данъчни фактури са извършени и
следователно,въз основа на документите
приложени към делото може да се твърди,че е извършена доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./ между „Карастер” ЕООД
и жалбоподателя.
С оглед установеното от
фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.6
ЗДДС/отм./,доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост
върху стока или други вещни права върху стока,извършването на услуга когато се
извършва срещу насрещна престация на основание на
основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.
Според чл.1 ЗДДС /отм./,данък
върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стоки или услуги с
място на изпълнение на територията на
страната и извършена от данъчно
задължено по този закон лице.Начисляването на данъка се извършва от
доставчика,който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема
доставка на стока или услуга в предвидения от закона срок от датата на
възникване на данъчното събитие,според чл.55,ал.1 от ЗДДС /отм./.Данъчното
събитие възниква на по-ранната от двете дати,според чл.25,ал.1 от ЗДДС
/отм./:1.датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право
върху стока или датата на извършване на услугата и 2.датата на плащане
/цялостно или частично авансово плащане/.Според ал.2 на същата норма,когато не
е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие,се
приема,че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или
датата на фактическото извършване на услугата.
В разпоредбата на чл.63 от ЗДДС
/отм./ е дадена дефиниция на понятието данъчен кредит,а в разпоредбата на чл.64
от ЗДДС са посочени предпоставките при които възниква правото на приспадане на
данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на
чл.55,ал.6 от ЗДДС,данъкът се смята за начислен,когато доставчикът издаде
документ,в който посочи данъка,отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 /дневници за покупките и за
продажбите/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към
бюджета.Начисляването в счетоводството се осъществява със съответното
счетоводно записване на сумата на дължимия данък за всяка доставка за продажба
на стока или услуга по кредита на счетоводна сметка 4532-Начисленв
ДДС върху продажбите..
От анализа на подробно цитираните
по-горе разпоредби се налага извода,че за да възникне задължение за начисляване
на ДДС от доставчика,а съответно и за да възникне право на приспадане на
данъчен кредит за получателя по доставката,е необходимо да е налице реално
осъществена облагаема доставка,т.е.да е възникнало данъчно събитие по смисъла
на ЗДДС.Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС,и
съответно-правото на приспадане на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури,а поставя изискването да
са налице реално осъществени доставки.Поради това при преценката от страна на
данъчните органи дали е възникнало за получателя по доставката право на
приспадане на данъчен кредит,същите имат правомощието и задължението да
проверят дали реално е осъществена доставка,т.е.дали е възникнало данъчно
събитие,което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и
съответно за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя по
доставката.
В случая от заключението на вещо
лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установява наличие на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./ по прицесните данъчни фактури.
Следва да се посочи,че срока по
чл.64,ал.1,т.2 от ЗДДС не е основание за се откаже признаване на данъчен кредит
по фактурите,щом данъка е начислен от доставчика макар и по-късно и това е
установено от данъчните органи,а в съдебното производство и от вещо лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.Със забавеното начисляване
на данъка доставчика се кредитира за сметка на бюджета,като при ревизия за това
ще му бъдат събрани лихви и ще му бъде съставен акт за нарушение по ЗДДС.Този
извод следва от неотменимостта на задължението за начисляване и внасяне на
данъка по чл.55,ал.5 ЗДДС за доставчика,според който данъкът е дължим за
периода на данъчното събитие и когато не е начислен от доставчика в срок.
С оглед посочените констатации
съставът на съда намира,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена,като
обжалвания ревизионен акт и
потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на спора и
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените по делото разноски,съставът на съда намира,че същото следва да бъде
уважено в размер на 1700 лв.,на основание чл.161,ал.1 от ДОПК.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
03025261/10.10.2006г.,издаден от М. И. Н.,на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр.Варна,упълномощена съгласно Заповед за определяне на
компетентен орган № К 2526/01.09.2006г.в обжалваната част,с която на жалбоподателя „Антарес 1”ЕООД,ЕИК
по БУЛСТАТ 103980692,с адрес на управление::гр.Пр.,ул.”Св
К. и М.” № 69,вх.Б,представлявано от Ж.Я.В.
са установени дължимите данъчни задължения в размер общо на 20 484,00 лв.,от
които ДДС 19277,15 лв. и лихви 1206,85 лв.,потвърден в обжалваната част с
Решение № 998/ 29.12.2006г.на Зам.Директора на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на
НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА право на приспадане на
данъчен кредит на „Антарес
ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-Варна при
ЦУ на НАП да заплати на „Антарес
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: