Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………… 2009г. гр.Варна

В името на народа

Варненски окръжен съд, Административно отделение, V състав

На шести февруари 2009година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.

ЧЛЕНОВЕ: Е.А.

С.Ц.

секретар К.Г.

Прокурор Р.Л.

като разгледа докладваното от Д.С.

адм. дело № 65 по описа за 2007 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 и сл. от ДПК/отм/.

С решение № 13269 от 29.12.2006г. по адм.д.№ 5806/2006г. по описа на ВАС е отменено решение № 397 от 11.04.2006г. по адм.д.№ 1386/2004г. по описа на ВОС, образувано по жалба на ЕТ” ТОПЛИНА – К.А.”***, ИН от НДР 1181032398, БУЛСТАТ 020995788, представляван от К.Н.А., ЕГН ********** против ДРА № 200/ 16.04.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД – Русе, в частта потвърден с Решение № 545/ 28.06.2004г. на РДД – Варна, с която на търговеца е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2002г. и м.м.02 и 07.2003г. общо в размер на 4117лв. по фактури, издадени от ЕТ”Унитекс”, ЕТ” Дани – Д. Милчева” и ЕТ” Димитър Маринов Кирчев”. Жалбоподателят оспорва констатациите на данъчния орган в обжалваната част на ревизионния акт. Счита, че същия е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, по съображения подробно изложени в жалбата и като такъв моли съда да го отмени. При новото разглеждане на делото, жалбоподателят редовноп ризован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.В последното съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата срещу ДРА, в частта потвърдена с решение на РДД-Варна е подадена пред надлежден съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

Данъчната ревизия на жалбоподателя ЕТ” Топлина – К.А.” е започнала въз основа на Актове за възлагане на данъчна ревизия №№ 31/14.01.2004г. и 200/22.03.2004г. и по нея е издаден ДРА № 200/16.04.2004г. от данъчен орган при ТДД- Русе.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт пред Директора на РДД - Варна, който се е произнесъл с Решение № 545/28.06.2004г., с което е потвърдил ДРА в обжалваната част.

Обжалваният ДРА и потвърждаващото го решение са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, актовете имат необходимите реквизити и съдържание.

Жалбоподателят оспорва констатации и изводите на данъчния орган изложени в обжалвания ДРА като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че данъчния орган е нарушил разпоредбата на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС; счита, че той самият не е нарушил разпоредбата на чл.63 от ЗДДС, тъй като е декларирал всички сделки и начисления ДДС, като процесните фактури са издадени от данъчни субекти регистрирани по ЗДДС; смята, че ревизиращият орган е нарушил нормата на чл.65 ал.6 от ЗДДС, тъй като вместо на открие данъчно производство срещу неизрядния доставки, тъй съставя ревизионен акт на него.

І. По отношение непризнато право на приспадане на ДК в размер на 897лв.за данъчен период м.05.2002г. по фактура № 262/08.05.2002г., издадена от ЕТ”Унитекс”.

При извършената насрещна проверка на доставчика с ПИНП № Ц-01024/05.02.2004г. е установено, че предмет на доставката по процесната фактура е инструментална стомана, за която липсват договори; предходен доставчик на ЕТ “Унитекс” по сделката е “Деса” ЕООД по фактура № 939/14.05.2002г. При извършената насрещна проверка на „Деса” ЕООД съгласно ПИНП № 2-881/29.03.2004г. на дружеството по реда на чл.50 ДПК е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.N 826/17.02.2004г., като с протокол обр. 20 № 102 /29.03.2004г. е установено, че в указания 7-дневен срок не са представени поисканите по реда на ДПК обяснения и документи във връзка с фактура № 939/14.05.2002г. Към ПИНП № 2-881/29.03.2004г. са приложени Протоколи обр. 20 за извършените посещения на деклариран данъчен адрес №№ 65/18.02.2004г. и 76/04.03.2004г. В ПИНП № 102/29.03.2004г. е посочено, че в 7-дневен срок от свалянето на съобщението по чл.50 ДПК от страна на “Деса” ЕООД не са предоставени изисканите счетоводни справки и документи, доказващи реалността на доставката по смисъла на чл.6 ЗДДС и начисляването на данъка по смисъла на чл.55 ЗДДС по фактура N 939/14.05.2002г., издадена на ЕТ“Унитекс”. От приложените документи в информационния масив на ДП ревизиращият орган е установил, че датата на фактурата издадена от прекия доставчик на жалбоподателя предхожда датата на издаване на фактура за продажба от „Деса” ЕООД към ЕТ”Унитекс” .

Въз основа на горните констатации, данъчният орган на основание чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 897лв. по фактура № 262/08.05.2002г., издадена от ЕТ” Унитекс”.

След преценка на съдържащите се в данъчната преписка писмени доказателства, съдът намира жалбата в тази част за неоснователна, а изводите на данъчния орган за правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗДДС данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност, на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. А доставка по смисъла на чл.6 от този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Съгласно чл.64 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да са налице и посочените в разпоредбата предпоставки, като всички те са с еднаква значимост и следва да са налице кумулативно.В т.2 на чл.64 от ЗДДС е предвидено изискването данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. В т.6 на чл.64 от ЗДДС е посочено изискването получателят да притежава данъчна фактура отговаряща на изискванията на ЗСч и ЗДДС. Съгласно чл.55 ал.6 от с.з. данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

Съгласно чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. В настоящия случай, сочените в цитираните разпоредби обстоятелства са налице и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на ДК в размер определен по ал.5 на същата норма.Разпоредбата на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС изисква представяне на доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, както и такива за определяне на предходните доставки.

В настоящия случай от доказателствата съдържащи се в данъчната преписка не се установява реалното изпълнение на доставката – предмет на процесната фактура, както и начисляването на дължимия по нея ДДС. Доказателства в тази насока не бяха представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство.

Наред с това следва да се има предвид и следното : Процесната фактура № 262, издадена от прекия доставчик ЕТ” Унитекс” на жалбоподателя е с дата 08.05.2002г., а фактурата издадена от предходния доставчик по сделката „Деса” ЕООД на ЕТ” Унитекс” с № 939 е с дата 14.05.2002г. т.е. към датата на издаване на процесната фактура № 262/08.05.2002г. стоката предмет на сделката все още не е била закупена от доставчика ЕТ” Унитекс” и няма кака да бъде продадена от него на жалбоподателя т.е. стоката е продадена преди да бъде закупена.

ІІ. По отношение непризнато право на приспадане на ДК в размер на 1800лв. за данъчен период м.02.2003г. по фактура № 1093/27.02.2003г., издадена от ЕТ” Дани – Д. Милчева”.

При извършената насрещна проверка на доставчика с ПИНП № Ц-01023/04.02.2004г. е установено, че търговеца е регистриран по ЗДДС; процесната фактура е включена в дневника за продажби и в справката декларация за съответния данъчен период; предходен доставчик по сделката е „Бетрон” ЕООД.При извършената насрещна проверка на последния съгласно ПИНП № 08001644/23.02.2004г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС с ДАД № 05/15.08.2003г.; на представляващия е връчено ИИНП изх.№ 761/11.02.2004г., като е представено копие на фактура № 2332/26.02.2003г., която е включена в дневника за продажби и справката декларация за съответния данъчен период; не са представени счетоводни регистри за установяване начисляването на дължимия по фактурата ДДС, сметка 4532, поради което не е установено начисляването на данъка; не са представяни и документи удостоверяващи извършената доставка.

Въз основа на горните констатации, данъчният орган като е приел, че доставчика не е представил доказателства за реално извършване на процесната доставка и начисляването на данъка по нея, на основание чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1800лв. по фактура № 1093/27.02.2003г., издадена от ЕТ” Дани – Д. Милчева”.

Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна, а изводите на данъчния орган зап равилни и законосъобразни.

В настоящия случай от доказателствата съдържащи се в данъчната преписка не се установява реалното изпълнение на доставката – предмет на процесната фактура, както и за начисляването на дължимия ДДС. Доказателства в тази насока не бяха представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство.

ІІІ. По отношение непризнато право на приспадане на ДК общо в размер на 1420лв. по фактури №№ 399/23.07.2003г., 426/24.07.2003г. и 429/25.07.2003г., издадени от ЕТ” Димитър Маринов Кирчев”.

Във връзка с извършваната насрещна проверка на доставчика е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Ц-01667/09.02.2004г., с което са изискани следните документи: фактури от предходния доставчик за продадените стоки по процесните фактури; да посочи предмета на сделката, извършено ли е плащане и по какъв начин, разполага ли фирмата с кадрова и технологична обезпеченост за извършване на доставката, да представи хронология на сметка 4532 за съответния данъчен период, начин на разплащане, заверени копия от платежни нареждания във връзка с доставките по фактури № 399/23.07.2003г., N 426/24.07.2003г., N 429/25.07.2003г. В указания срок търговеца не е представил хронология на сметка 4532 за начисления данък по процесните фактури №№ 399/23.07.2003г., 426/24.07.2003г. и 429/25.07.2003г. В хода на проверката е установено, че предходен доставчик по процесните фактури е ЕТ “Вили – Калина Манева”, за когото с ПИНП № 149/17.02.2004г. е констатирано, че фактури № 329/08.05.2003г. и № 342/10.05.2003г., издадени от ЕТ “Вили – Калина Манева” не са включени в дневника за покупки на ЕТ “Димитър Маринов Кирчев”, както и липсват счетоводни разходни документи за реалност на доставката по фактури с издател ЕТ “Вили – Калина Манева”. С ПИНП № Ц – 03032/16.03.2004г. на ДП “Горна Оряховица” е установено, че ЕТ “Вили – Калина Манева” е дерегистриран по ЗДДС, считано от 11.12.2001г. т.е. фактури N 329/08.05.2003г. и N 342/10.05.2003г. с издател ЕТ “Вили – Калина Манева” на ЕТ“Димитър Маринов Кирчев” са от лице, което не е регистрирано по ЗДДС.

Въз основа на горните констатации, данъчният орган основание чл.64 ал.1 т.2 и чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС е отказал на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 1420лв. по фактури №№ 399/23.07.2003г., 426/24.07.2003г. и 429/25.07.2003г., издадени от ЕТ” Димитър Маринов Кирчев”.

В настоящият случай видно от доказателствата по делото и констатациите в обжалвания ДРА доставчика – издател на процесните фактури не е представил доказателства установяващши начисляването на дължимия ДДС. Наред с това предходния доставчик ЕТ” Вили – Калина Манева” е дерегистриран по ЗДДС, считано от 11.12.2001г. т.е. фактурите са издадени от лице, което няма изискуемата от чл.64 от ЗДДС регистрация по този закон, с което не са налице предпоставките за възникване правото на приспадане на данъчен кредит.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, вр.чл. 64 ал.2 и 5 от ГПК искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 424.65лв. и следва да бъде присъден в този размер.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ” ТОПЛИНА – К.А.”***, ИН от НДР 1181032398, БУЛСТАТ 020995788, представляван от К.Н.А., ЕГН ********** против ДРА № 200/ 16.04.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД – Русе, в частта потвърден с Решение № 545/ 28.06.2004г. на РДД – Варна, с която на търговеца е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2002г. и м.м.02 и 07.2003г. общо в размер на 4117лв. по фактури, издадени от ЕТ”Унитекс”, ЕТ” Дани – Д. Милчева” и ЕТ” Димитър Маринов Кирчев”.

ОСЪЖДА ЕТ” ТОПЛИНА – К.А.”***, ИН от НДР 1181032398, БУЛСТАТ 020995788, представляван от К.Н.А., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата 424.65лв. /четиристотин двадесет и четири лева и 65ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, вр. чл.64 ал.2 и ал.5 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.