Р Е Ш Е Н И Е

№ /

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав, в публично заседание на проведено на шести ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.М.

ЧЛЕНОВЕ: П.П.

Д.С.

При участието на секретаря Марияна А. и прокурор от ВОП Д.Д., след като разгледа докладваното от съдия Д.С. адм.д. № 830 по описа на ВОС за 2006 г.,за да се произнесе взе предвед следното:

Постъпила е жалба от Васко Симеонов в качеството му на гл. арх. На Район „Одедос” при Община Варна срещу Заповед № ДК – 10-12- 08.03.2006 г. на Началника на РДНСК – Варна. Възоснова на тази жалба е образувано съдебно-административно производство под горепосочения номер.

Възоснова на жалба от Г.Й.К. и Т.Н.Г. *** срещу същата заповед е образувано съдебно -административно производство под № 835 по опис на ВОс за 2006 г.

С определение № 1244 от 17.04.2006 г. второто по време на образуване съдебно административно производство е присъединено за съвместно разглеждане под адм.д. № 830/2006 г.

Жалбоподателите считат, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърдят, че вместо да се изследва правото за узаконяване е извършена ретроспективна преценка на ограничени вещни права и влезли в законна сила административни актове. Молят за отмяна.

Ответната страна РДНСК – Варна, чрез пр. представител оспорва жалбите като неоснователни.

Заинтересованата страна Д.Д. Гатева чрез пр. представител счита жалбата за неоснователна и претендира за отхвърляне на същата.

Заинтересованата страна В.Й.Г. счита жалбата за основателна.

Заинтересованата страна В.М.Г. не изразява становище по същество на спора.

Представителя на ВОП счита жалбата за неоснователна.

Съдът след преценка на събраните поделото доказателства, доводите на страните, приложимия закон и неговите изменения приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Пред настоящият съд е оспорена законосъобразността на Заповед № № ДК – 10-12 от 08.03.2006 г. на Началника на РДНСК – Варна с която е отменен Акт за узаконяване № 3 от 23.01.2006 г. на гл. арх. На Район „Одесос” при Община Варна, с който е узаконен обект „Надстройка на жилищна сграда на ул. „Ст.Стамболов” № 7, УПИ ХV-17, кв. 28 по плана на 8 – ми подрайон на гр.Варна на Т.Н.Г. и Г.Й.К..

Предметните предели на съдебното производство са очертани в разпоредбата на чл. 41, ал.3 от ЗАП /отм./

Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Релевантните към настоящото производство са следните факти:

Строежът с административен адрес – гр.Варна, ул. „Преслав” № 49 е започнал възоснова Разрешение за строеж № 84 ат 07.04.2000 г. изд. От Община Варна, р-н „Одесос” по молба вх. Рег. № АГ – 9400-Т-24 от 03.04.200 г. от Т.Н.Г. и наследници на Йордан Георгиев К., на основание чл. 55, чл. 56, ал.5 от ЗТСУ и чл. 148, ал.1 т.1 от ППЗТСУ е разрешена реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни по одобрени проекти.Строежът е изпълнен в отклонение от издаденото разрешение и одобрените инвестиционни проекти в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, което обстоятелство е констатирано с Акт № 70 от 26.07.2005 г. В акта е констатирано още, че е подадена молба – заявление с вх. Рег. № АГ 1 9400/т-3 от 07.01.2004 по реда на § 184 от ЗИД на ЗУТ за започване на производство по узаконяване на незаконен строеж. Възоснова на тази молба е издадено предписание от гл. арх. На Община Варна, р-н „Одесос”, в което подробно се описва, че отклонението се състои в оформяне на второ нови на таванските помещения със светла височина 2.20 м. В предписанието се сочи, че извършеното надвишава във височина силуетното предвиждане на действащия КЗКП с около 1.00 м. измерено от котата прилежащ терен до кота стреха. В предписанието е взето становище, че узаконяването на изградената надстройка е възможно и допустимо при наличие на документи по чл. 144 от ЗУТ представени в 4 месечен срок. На 23.01.2006 г. е издаден акт за узаконяване № 3, чията законосъобразност е била предмет на оспорената в настоящото производство заповед за неговата отмяна. Актът е издаден на основание § 183, ал.1, ал.2, ал. 5 и ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ при спазване уславията на глава VІІІ от Раздел ІІ от ЗУТ по реда и условията на чл. 50, т.1, б. „б” от ЗУТ.

В оспорената заповед началникът на РДНСК е приел, че актът за узаконяване и издаден в нарушение на чл. 183, ал.2 от ЗУТ – липса на договор за учредяване на право на надстрояване от всички съсобственици и декларация – съгласие от същите. Посочено е, че актът за узаконяване би следвало да се издаде на името на всички съсобственици, тъй като е извършено върху обща част. Втората констатирана заповедта незаконосъобразност на акта е недопустимо отклонение от КЗСП с около 0.90 м. във вертикално отношение. Третата констатирана в заповедта незаконосъобразност на акта за узаконяване е неправилното приложение на процедурата по чл. 50, т.1, б. „б” от ЗУТ отнасяща се само до временни строежи къкъвто не е узаконения.

Съобразявайки горното спорните въпроси в настоящото производство са дали извършеното строителство е върху обект представляващ обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и правилно ли началникът на РДНСК е констатирал липсата на договори за учредяване на правото на строеж; налице ли е недопустимо отклонение от КЗСП; и дали в акта за узаконяване е приложен закон отнасящ се до друг вид строеж различен от извършения.

По възражението, че обекта на узаконяване е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. В администрлативното производство при издаване на разрешението за строеж, молителите /заявители/ са се легитимирали като собственици на подпокривното пространство в сградата/протокол от 25.08.1969 г. на ВРС/. В това производство администрацията не изследва спорове за собственост и след като са представени съответните легитимиращи титули за собственост, разрешението е издадено на лицата посочени като титуляри в тях.

Останалите собственици в сградата са могли да оспорят материалните права на инвеститорите по реда на общия граждански процес. В случай, че са упражнили процесуалните си права за защита на субективното право на собственост, всяко административно производство във връзка и по повод с тези права следва да бъде спряно до разрешаване на спора за материално право. Съвсем друга би била хипотезата, в която разрешението за строеж е издадено ва всички съсобственици, а актът за узаконяване сочи само част от тях. В настоящия случай обаче едва по реда на обжалването пред началника на РДНСК не може са се прави преценка дали ими и други собственици върху обекта, за който на определени лица е издадено разрешение за строеж. Тази преценка принадлежи само на гражданския съд по реда на общия исков процес. Тази преценка е извън правомощията на който и да е административен орган, поради което това основание залегнало в оспорената заповед, настоящият съд приема като незаконосъобразно.

Относно спора дали, констатираното надвишаване на обекта с около 0.90 м. от предвижданията на КЗСП прави строежа неузаконяем съдът, намира следното. Няма спор и от изслушаните заключения се установява фактът, че е налице надвишаване с 0.73 м. на височината на сградата в полза на съществуващата височина за сметка на предвижданията на КЗСП по Заповед № 108 от 17.08.19990 г. на Об.НС – Варна. Установено е още, че е допусната грешка при замерване в плана и по повод на запитване от арх. Колев е постъпил писмен отговор от зам. Министъра на МРРБ, в който се посочва, че ако се касае за явна фактичска грешка не е необходимо да се иска изменение. Като се има предвид, че планът е одобрен през 1990 г. и няма ПУП изработен при действието на ЗУТ, то следва, че отклонението не може да бъде основание за отмяна на акта за узаконяване. Настоящият съдебен състав приема, че погрешно е котирана съществуващата сграда в плана, поради което погрешно е изчислена височината на преустроените тавански помещения и в самото разрешение за строеж.

Относно спора дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 50 т.1б. „б” от ЗУТ, съдът намира следното. Съгласно практиката на администрацията в райони, в които са действали планове за обществено мероприятие, но не са били изпълнени са съставяне и одобрявани частични КЗСП. Тази практика е порочна, тъй като план за обществено мероприятие може да се отменя или изменя изцяло, а не за части. Това е така защото с планове за изграждане на обекти с обществено значение в това число и жилищни сгради по общиски или държавни проекти преди влизане в сила на ЗУТ отменят действащите дворищни регулации и имотите се индивидуализират с кадастрално заснемане. До изготвяне на ПУП по реда на чл. 135 – 136 от ЗУТ, постройките в тези имоти са временни по смисъла на чл. 49 от ЗУТ, поради което правилно е приложен и правния режим за такива обекти.

С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но пне са налице всички описани фактически основания за нейното издаване. Оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон.

Водим от изложеното състава на съда,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № № ДК – 10-12 от 08.03.2006 г. на Началника на РДНСК – Варна.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: