В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,Административно отделение,пети състав в открито съдебно заседание проведено на седми ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.

ЧЛЕНОВЕ:Е.А.

З.К.

При участието на секретаря К.Г. и прокурора М.С., като разгледа докладваното от съдията ЗЛ. К. адм. дело № 99 по описа за 2006 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.211к от ЗМ вр. чл.121 и сл. от ДПК.

Образувано е по жалба на „ЛВД” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. М. Т., ул. „К. П.” № ** , със съдебен адрес гр. Б., ул. „П. Г.”, № **, ет. *, представлявано от Д.В.Д., Д№ **********, БУЛСТАТ *********, против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 116/10.10.2005г., на Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-0151/15.12.2005г. на Директора на РМД гр.Варна, с което е задължен да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания, представляващи такса по ЗЧВА в размер на 2900.00лв. и ДДС в размер на 580.00лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2003г. до окончателното заплащане на сумата. Жалбоподателят счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно; оспорва изцяло констатациите на митническия орган изложени в него. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното постановление. В съдебно заседание и в хода на делото по същество, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответната страна РМД Варна и Митница Варна, чрез процесуалният си представител, оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП, редовно призована, не изпраща представител не взема становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

От доказателствата по делото се установява, че на 02.04.2003г. жалбоподателят „ЛВД” ЕООД-Малко Търново, чрез пълномощник, е предявил за митническо оформяне под режим внос каменовъглен катран-котелно гориво тип ТККС-325.4т. нето тегло, износ от Украйна, поместено в 5 бр. цистерни, както следва: цистерна № 50252618-65т., цистерна 50252501-68т., цистерна № 50252725-66.3т., цистерна № 50252741-66.8т. и цистерна № 50502830-59.3т.-ЕАД № 2007/4-66/02042003, придружен от следните документи: фактура №№ 29/12.03.2003г. и 30/24.03.2003г., издадени от продавача „Вигора”естаблишмент”-Вадуц, Лихтенщайн, фактури и проформа-фактури, издадени от ОАО „Запорожкокс”-общо 8бр., сертификат за качество № 27/20.03.2003г. за цистерна № 50502830, № 26/16.03.2003г. за цистерна № 50252741, № 25/14.03.2003г. за цистерна № 50252725, № 24/11.03.2003г. за цистерна № 50252501 и № 23/10.03.2003г. за цистерна № 50252618, товарителници-5бр., съответно за всяка една от цистерните. В ЕАД вносът е деклариран с тарифен код № 270799990. С цел уточняване на тарифния номер и процентното съдържание на сяра в декларираните стоки, митническият орган е взел проби-10бр., за което бил съставен протокол № 3/02.04.2003г. По повод извършения последващ контрол на документите представени с ЕАД, е било констатирано, че съгласно сертификати за качество № 27/20.03.2003г. за цистерна № 50502830, № 25/14.03.2003г. за цистерна № 50252725, № и 24/11.03.2003г. за цистерна № 50252501, стоката е със съдържание на сяра над 1%. С решение на митническия орган от 10.03.2004г. са били определени като дължими следните суми: 4259.00лв., представляваща такса върху течните горива съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ за 193.6т. гориво и ДДС в размер на 852.00лв., като на сащата дата задължението е било погасено. Взетите проби са били изпратени в ЦМЛ към ЦМУ-София със заявка за анализ контрол изх. № 4420-0017/04.06.2003г. Резултатите от анализа, изложени с експертиза № 12-00-1066/050603, получена с писмо на ЦМУ при Агенция „Митници” рег. индекс 44-04/74/18.03.2005г. и протокол № 515/25.07.2003г. са показали, че стоката отговаря на условията за класифициране с тарифен номер 270799990, като съдържанието на сяра от взетите проби превишава 1%. Тъй като за част от стоката по ЕАД-193.6т. котелно гориво вече са били платени дължимите такса и ДСС, то за останалите 131.8т. котелно гориво, дължимите недосъбрани публични държавни вземания възлизат на такса от 2900.00лв. и ДДС от 580.00лв. За така взетите на отчет задължения е било изпратено писмо изх. № Л47-38/20.04.2005г., доставено на 22.04.2005г. Изпълнение не последвало. Стигнало се до издаването на обжалваното ППСПДВ № 116/10.10.2005г., което е и предмет на обжалване в настоящото съдебно производство. Същото е било обжалвано от дружеството с жалба вх. № Л47-100/01.11.2005г., потвърдено с решение № Д-44-24-0151/15.112.2005г. на директора на РМД-Варна.

По делото е изслушано заключение по допуснатата експертиза, с което вещото лице инж. химик Г.В. е изложило, че пробите изследвани от ЦМЛ не са взети според правилата и изискванията на БДС ISO 3170, неправилно са съхранявани в пластвмасови бутилки до датата на изследване, не е ясно какъв метод на изследване е използван в ЦМЛ за определяне съдържанието на сяра в изследвания продукт. Сочи, че не е извършил анализ на взети за изследване контролни проби.

При тази фактическа обстановка, с оглед твърденията изложени в жалбата и преценка на събраните доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:

Спорно между страните са обстоятелствата дали правилно са взети пробите от митническите органи за изследване на внесената стока-котелно гориво-каменовъглен катран, дали са съхранявани правилно взетите проби, дали не са били манипулирани и това да се е отразило на химическия състав на изследвания продукт. Налице са възражения от страна на жалбоподателя за липсата на надлежна уторизация за ЦМЛ при А”М”. Не е налице какъвто и да е документ, който да задължава дружеството да направи посочените с ППСПДВ плащания.

Съдът ще започне изложението си с последно наведеното възражение от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМ уведомяването на длъжника следва да стане веднага след вземане на отчет на задължението. Това е станало с решение към ЕАД № 2007/4-66/02.04.2003г. от 18.04.2005г. на началника на МП „Ферибот”-Варна, в качеството му на орган по чл. 30 от ППЗМ.В тази разпоредба, в приложимата редакция /ДВ, бр. 37 от 22.04.2003 г./ е записано, че длъжникът следва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове и другите вземания веднага след като те бъдат взети на отчет. С оглед съдържанието на ал. 2 от тази норма и по аргумент от нея в процесния случай уведомяването се явява задължително понеже е налице разминаване в дължимите суми посочени в митническите декларации и определените от митническия орган. След осъществяването му за длъжника възниква възможността да плати дължимото доброволно в дадения с оглед чл. 839 от ППЗМ срок и ако той не направи това, то митническият орган следва да приложи съответните на конкретната фактическа обстановка възможности, предвидени в чл. 211 от ЗМ, включително и започване на производство по реда на чл. 211а и сл. от ЗМ. В административната преписка се съдържа това уведомление до процесния длъжник с изх. № Л47-38/20.04.2005г. на Митница Варна, МП 2007"Ферибот”-Варна, подписано от началника на митницата и началника на пункта. Дали това уведомление обаче е надлежно връчено, като към този момент редът е уреден в чл. 206 от ЗМ, в посочената редакция и до изм. ДВ бр. 45 от 31.05.2005г., която не препраща към чл. 211г от ЗМ и кои други нормативни актове биха могли да бъдат приложени, след като в Закона за митниците няма изрична разпоредба за това. Следва също да се отбележи, че в чл. 211г, в приложимата редакция /бр. 63 от 01.08.2000 г./ също не е бил уреден редът за връчване на ППСПДВ. С оглед характера на процесното задължение като публично държавно вземане по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК, то приложим ред за събиране на публичните вземания се явява този, уреден в същия кодекс по силата на неговата разпоредба на чл. 14, ал. 1 и същият следва да бъде преценяван доколкото в този специален ред по чл. 211 и сл. от ЗМ липсва конкретна уредба към спорния момент. В чл. 145, ал. 7 от ДПК изрично е записано че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си. В кодекса също липса изрично уреждане относно връчването на тази покана, като са уредени само правомощията на органа, които той би могъл да осъществи по своя преценка едновременно с поканата. Същите в процесния спор не се явяват относими, доколкото в посочените правни разпоредби на ЗМ има специален ред затова. В чл. 146 от ДПК изрично е записано, че действията по принудителното събиране от страна на данъчни и други органи, както и обжалването на същите става по реда, начините и в сроковете, предвидени за публичния изпълнител, а в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ДПК е посочено, че публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Алинея 2 от същата определя съдържанието на съобщението, като начина на връчване също не е посочен. Следователно следва да се преценяват разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 от ДПК, в които е уредено връчването на съобщенията и удостоверяването за това. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ДПК връчването може да се осъществи по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като в процесния случай това е направено видно от представеното в касационното производство писмено доказателство, а именно известие за доставяне № Л47-38/21.04.2005г. на посоченият от „ЛВД” ЕООД адрес. В това известие е посочено връчване на 22.04.2005г. на секретар, с положен подпис на получателя. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ДПК, връчването на съобщения на юридически лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението, като се отбелязват трите му имена, единния граждански номер и длъжността която заема. В цитираното известие липсват имена и ЕГН на лицето получател, посочено с длъжността секретар. Не следва да се приеме, че съобщението е надлежно връчено. Да, уведомлението за вземането на отчет на държавни вземания по ЕАД 2007/4-66/02.04.2003г. в общ размер на 3480.00лв., не е редовно връчено, но това обстоятелство не уврежда съществено правата на жалбоподателя. С връчването на ППСПДВ жалбоподателят не е платил доброволно задължението. Тук може да се отбележи, че оформлението на съобщението за връчване от 13.10.2003г. отново не съответства на изискванията на чл. 48, ал. 2 от ДПК, но очевидно е било надлежно предадено, след като на 01.11.2005г. от името на „ЛВД” ЕООД е подадена жалба срещу ППСПДВ, в която се твърди недължимост на посочените суми. Това е индиция, че не би изпълнил доброволно и при редовно връчено уведомление за акта за вземане на отчет на спорните суми. Ако и ППСПДВ да е било издадено преждевременно, защото не е било надлежно връчено съобщението за решението от 18.04.2005г. за вземане на отчет на държавни вземания по ЕАД 2007/4-66/02.04.2003г. в общ размер на 3480.00лв., с възможност за доброволно плащане, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК /52г./ и факта на неплащането след 01.11.2005г., към която дата най-късно следва да се приеме, че станал достояние на страната това решение, то този недостатък се санира. Неоснователни са оплакванията в този смисъл. Не следва отмяна на обжалвания акт само на това основание.

По възраженията за неправилността на определените допълнителните суми за внасяне общо 3480.00лв., от които 2900.00лв. таксса по ЗЧАВ и 580.00лв. ДДС:

Първото възражение е, че ЦМЛ при А”М” не е акредитирана лаборатория от страна на Държавната агенция по акредитация и анализът на внесените стоки не е следвало да се възприема от митническите органи и от съда като меродавен. Това възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", създаден с ПМС № 1 от 8.01.2001 г. Централната митническа лаборатория е тази, която изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. В структурно отношение тази лаборатория влиза в състава на Дирекция "Митническа лаборатория" като част от състава на Централното митническо управление на агенцията. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМ в правомощие на митническите органи при проверка на приетите митнически декларации и отразените в тях внесени стоки е да вземат проби и извършват анализи. Именно за изпълнение на тези вменени от закона правомощия на митническите органи с Устройствения правилник на Агенция "Митници" изрично е отразено, че митническата лаборатория е тази, която извършва анализ на стоките. Следователно анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на митническия контрол, поради което експертизата, въз основа на която е основано решението на началника на Митница "Ферибот”-Варна, послужило за издаване впоследствие на спорния ППСПДВ, потвърдено от регионалния митнически директор, не е незаконосъобразно на това посочено основание. Не е необходима нарочна акредитация на ЦМЛ, така че анализите които прави да имат доказателствена стойност. Тя е създадена за целите на митническото производство по силата на закона в широк смисъл и не може да й се оспорва компетентността да извършва дейността си за тези цели /така трайноустановената практика на ВАС с решение № 5287/29.05.2007г. по адм.д. № 11870/2006г. на ВАС, решение № 557/19.01.2005г. по адм.д. № 5832/2004г. на ВАС, решение № 1232/05.02.2007г. по адм.д. № 5804/2006г. на ВАС, решение № 6176/15.06.2007г. по адм.д. № 10796/2006г. на ВАС, решение № 10170/19.10.2006г. по адм.д. № 1994/2006г. на ВАС, решение № 8357/27.09.2005г. по адм.д. № 1111/2005г. на ВАс, решение № 12108/03.12.2007г. по адм.д. № 5411/2007г. на ВАС и решение № 10360/24.10.2006г. по адм.д. № 2067/2006г. на ВАС/.

Следва решаващият състав да обсъди резултатите от извършения от митническите органи анализ, през призмата на наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати процедурни нарушения при вземане на пробите за изследване в ЦМЛ, приложените методи и отразяване на резултатите, както и преценката им от страна на митническия орган, довели до издаване на обжалвания акт, с оглед ангажираните от жалбоподателя доказателства и по-точно заключението на вещото лице по допуснатата експертиза.

В заключението си вещото лице по СЕ е посочил редица забележки по начина на вземане и изследване на пробите от внесения продукт. Най-напред поддържа, че пробите не са взети от представител на Независима инспектираща организация за стоков контрол /НИОСК/ или от инструктирано лице под непосредствения контрол на представителя на НИОСК. Съдът не възприема това негово становище и не цени заключението му в тази част. В чл. 155, ал. 2, изр. първо от ППЗМ изрично е предвидено, че пробите се вземат от митническите органи или под техен контрол, от декларатора или от определено от него лице. Няма приложение участието на представител на НИОСК, след като такъв не е бил определен от декларатора. Следващото изречение от същата норма обаче изисква пробите да се вземат в съответствие с методите, определени от действащите разпоредби, а с ал. 5 от чл. 155 от ППЗМ /ред. ДВ бр. 149 и 150/1998г./ се въвежда и изискването пробите да бъдат представителни по отношение на цялата стока. В зависимост от това дали тя е еднородна, или не е уточнено, че могат да се вземат една или няколко проби от една и съща стока. В случай че една и съща стока се представя в няколко качества или партиди, пробите следва да се вземат от всяка партида или с точното указание относно качеството или партидата, за която се отнасят. В конкретния казус са взети проби собственоръчно от декларатора по митническо указание и митнически контрол, видно от протокола за вземане на проба-л. 67-68 по делото. Не е спорно между страните и се установява от приложените спецификации на производител и резултата от изследването в ЦМЛ, че внесеният продукт представлява високомолекулно органично съединение съдържащо се в маслата и продуктите получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани-въглеводородна смес, в която ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, класифициран според МТРБ-2003г. с тарифен номер 27079990. Вещото лице по назначената СЕ, след извършена от негова страна документална проверка на писмените доказателства по делото заявява, че се касае за каменовъглен катран, тежко гориво, с механични примеси и вода, при което се получава разслояване в цистерната в която се съхранява. Излага, че в РБ е в сила създаденият БДС 3381-89г., в сила от 01.01.1990г. Стандарта се отнася за котелни горива, получени при първична и вторична преработка на нефт. Вземането на проби се извършва съгласно БДС ISO 3170, в сила от 01.01.1989г., идентичен с ISO 3170:1988г. Целта на този нормативен акт е да регламентира условията за получаване на проба от течни/полутечни въглеводороди от резервоар, варели или тръбопровод. Към момента на вземане на пробите и извършване на анализа в ЦМЛ е действала и Наредба № 17/02.11.1999г. за норми за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества /обн. ДВ бр. 97/09.11.1999г. в сила от 01.01.2000тг., отм. ДВ бр. 66/25.07.2003г., в сила от 01.10.2003г./. Съгласно чл. 4 от тази наредба, пробовземанията и анализите за определяне спазването на установените с тази наредба норми за съдържание на вредни вещества в горивата и пределни стойности на свързаните с тях технически показатели се извършват при спазване изискванията на съответните действащи български държавни стандарти /БДС/, национални и отраслови нормали или спецификации. Наредбата касае отново съдържанието на вредни вещества в течни горива, продукт на преработката на суров нефт и нефтопродукти и не съдържа методи за изпитване съдържанието на сяра при пробовземане и анализ на котелно гориво към 2003г. Вярно е, че съществува нормала № ОН-33-71-272-80, служеща за пряко договаряне между производителя Кремиковци и потребител, но е без задължителни изисквания. Към релевантния за спора период няма издадени технически спецификации, няма и утвърден БДС за каменовъглен катран, получен като коксохимичен продукт /виж БДС EN от № 14260 до № 14266, едва от 19.03.2004г./. С оглед извършените проучвания, в заключението си вещото лице Г.В. поддържа, че при правилно взети проби не би следвало да има разлики в резултатите относно съдържанието на сяра при анализ на продукти получени при дестилацията на нефта и при дестилацията на каменовъглен катран. Въз основа на това становище съдът приема, че нормативната уредба касаеща нефтопродукти намира приложение по аналогия и при изследване на коксохимични продукти.

Следва да се проследи начина на вземане на пробите изпратени за изследване в ЦМЛ и съответствието му с изискванията на БДС ISO 3170. Видно от протокол за вземане на проба от 02.04.2003г., образец Протокол № 15 към чл. 155, ал. 3 от ППЗМ, пробата е взета ръчно от цистерна, с помощта на уреда сонда, като при вземане на пробата стоката се разбърква чрез бъркане. В БДС ISO 3170 са регламентирани начините за вземане на проба от резервоар и от тръбопровод. Вземането на проби от резервоар се започва, когато съдържанието му е в покой. Обикновено се вземат следните проби: 1.горна проба, средна проба и долна проба; 2.горна проба, средна проба и проба от нивото на засмукване; 3.текуща проба или 4.проба от всички нива. Ако изпитванията при първия или втория вид проби показват нехомогенност на съдържанието на резервоара, се предвижда вземане на проби от повече от три нива. Вземането на локална проба от нехомогенен продукт, е възможно да не е представителна за целия обем. Изискване на нормата на чл. 155, ал. 5 от ППЗМ е пробите да бъдат представителни по отношение на цялата стока. Изследваната стока в случая е поместена в пет цистерни, всяка от тях с различни характеристики на течността. Следователно последно цитираното законово изискване се постига с вземане на проби, които са представителни за целия обем, но за всяка една цистерна поотделно. Взетите за митнически цели проби, не следва да се считат за представителни. Те са еднократни локални-по една за цистерна № 50252618-65т., цистерна 50252501-68т., цистерна № 50252725-66.3т., цистерна № 50252741-66.8т. и цистерна № 50502830-59.3т. и същите не съставляват съставна проба, понеже преди вземане на пробите течността е била разбъркана чрез бъркане, вероятно с цел постигане на хомогенно съдържание. Не бива да се забравя, че се вземат проби от продукт разположен в Ж.П. цистерни с огромен тонаж. Невъзможно е разбъркване, както е направено, на това количество в цистерните, така, че да се постичне еднородност. Очевидно се налага вземане на проби поне от три нива и то когато продукта е в покой, предвид характеристиките му-каменовъглен катран съдържащ вода, механични примеси, пепел. Така би било възможно да се отчете разслояването на течността, а при изготвяне на съставна проба, получена от смесване на пробите от различните нива се постигне представителна извадка за целия обем, по реда на т. 7.3.1.2 от БДС ISO 3170, което е невъзможно с вземане на еднократна локална проба. За вземане на такава проба е необходима обаче специална апаратура-пробоотборник. Такъв не е ползван. Ползвана е сонда. Сондата е предвидена при вземане на проба от тръбопровод в определен момент по време на помпане. С така взетите проби от петте цистерни не са изпълнени изискванията на БДС ISO 3170, с оглед изискванията на чл. 155, ал. 5 от ППЗМ. Вярно е, че деклараторът не е възразил срещу начина на вземане на пробите, взети от него собственоръчно, подписвайки без забележки протокола за вземане на проба. Това обаче е станало по указания на митническия орган и под неговия надзор, което означава избран от митническия орган метод и помощни средства. Пробите се вземат в съответствие с методите, определени от действащите разпоредби, съгласно чл. 155, ал. 1, изр. последно от ППЗМ и задължава митническите органи да подберат подходящ такъв, за постигане целите на закона. Това изискване не е изпълнено, с оглед гореизложените съображения. Проведените изследвания и анализа на взетите проби и получените въз основа на тях резултати относно съдържанието на сяра в продуктите, не могат да бъдат възприети като достоверно получени. Невярно в тази връзка е посоченото от вещото лице, че при изследването на физикохимичните показатели, не са посочени методите на изпитване, използвани в ЦМЛ. В Експертиза № 12-00-1066/050603 са указани същите: ASTM D 1298 и ASTM D 4294-95. В тази част съдът не цени заключението на Г.В.. Решаващият състав не цени заключението и в частта в която той поддържа, че забавянето при изследване на взетите проби, съхранявани в пластмасови бутилки, води до влошени показатели на съдържанието на сяра в продуктите, след като е посочил в с.з. на 07.11.2008г., че е невъзможна дифузия на сяра от опаковката към течността, по причина на това, че пластмасата не съдържа сяра. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че не следва да се цени заключението по допуснатата СЕ, понеже вещото лице е направило изводите си, без да е провело изследвания на съхраняваните от декларатора/представителя на „ЛВД” ЕООД контролни проби, изтъквайки безпричинното им унищожаване. Трябва да бъде отчетено обстоятелството, че пробите все пак са взети на 02.04.2003г., а вещото лице е могло да работи с тях чак след 16.09.2008г. От друга страна, дори и да бяха предоставени от жалбоподателя тези контролни проби, опорочената процедура при вземането им, не би позволила достоверни резултати. Изследването им е безсмислено.

Дори и да е избран в ЦМЛ правилно метода на изследване на взетите проби и забавата да не играе решаваща роля при получаване на резултата, след като изходните проби са взети неправилно, то оказалото се завишеното в сравнение с посочените в сертификатите количество на сяра и определено съдържание над 1% не може да бъде прието за реална стойност. Актът с който е постановено принудително събиране на допълнителни публични задължения, взети на отчет въз основа на тези резултати е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Жалбата се явява основателна.

С оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от ГПК /52г./ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1110.00лв., от която 50.00лв. заплатена държавна такса, 400.00лв., заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.05.2006г. и 660.00лв. заплатен депозит по СЕ. Не следва присъждане на разноски в полза на РМД и М-Варна.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбатата на „ЛВД” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. М. Т., ул. „К. П.” № **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „П. Г.”, № **, ет.*, представлявано от Д.В.Д., Д№ **********, БУЛСТАТ *********, Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 116/10.10.2005г., на Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-0151/15.12.2005г. на Директора на Регионална митническа дирекция Варна, с което дружеството е задължено да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания, представляващи такса по ЗЧВА в размер на 2900.00лв. и ДДС в размер на 580.00лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2003г. до окончателното заплащане на задълженията.

ОСЪЖДА РМД – Варна и Митница Варна да заплатят общо на „ЛВД” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. М. Т., ул. „К.П.” № **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „П. Г.”, № ** , ет. *, представлявано от Д.В.Д., Д№ **********, БУЛСТАТ *********, сумата от 1110.00 /хиляда сто и десет /лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК /52г./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :