Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………,гр.В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,административно отделение,втори съсътав в съдебно заседаине на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.

ЧЛЕНОВЕ:П.П.

Д.С.

Секретар:М. А.

Прокурор:Д.Н.-К.

Като разгледа докладваното от съдия П.П.

Адм.дело № 703 по описа за 2005 година

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на § 4,ал.5 от ПЗР на ДОПК,вр.чл.121 и сл. от ДПК /отм./.

Образувано е по жалба от „Д.Т.”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.”А.С.” № 2,дан.№ 1082017921,БУЛСТАТ *********,представлявано от Г.Г.,в качеството му на изпълнителен директор на дружеството,против Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 60/04.02.2005г.,изададенот данъчен орган-ръководител на екип в ТДД-гр.Д.,с който са определение данъчни задължения на жалбоподателя: по ЗКПО за ревизиран данъчен период 01.01.2001г. - 31.12.2002г.,общо в размер на 12920.21 лв.,представляващи данък върху печалбата за довнасяне на размер на 5307.50 лв. и законна лихва към 04.02.2005г. в размер на 1429.33 лв.;данък за общините за довнасяне в размер на 4800.00 лв. и законни лихви в размер на 1383.38 лв. и по ЗДДС за периода-м.м. 05,07,10 и 12/2001г.;м.м.2,12/2003г. в общ размер на 18839.73 лв.,представляващи ДДС за довнасяне в размер на 14691.50 лв. и законна лихви в размер на 4148.23 лв.,потвърден с Решение № 202/21.04.2005г. на вр.изп.дл.Регионален данъчен директор В..Жалбоподателят твърди,че обжалваният ДРА е незаконосъобразен,на изложени в жалбата основания и моли същия и потвърждаващото го решение да бъдат отменени.В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител подържа жалбата.Не изразявя становище по същество на спора.Представя писмени бележки.

Ответната страна-Дирекция „ОУИ”-В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна,както и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Представя писмени бележки.

Представителт на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът,след преценка на събраните по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и правна сктрана:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна,при наличие на правен интерес от обжалване.Същата отговаря на изискванията на чл.122 и чл.123 от ДПК /отм./,поради което е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.107 от ДПК /отм./ и въз основа на АВДР № 1202/28.10.2004г.,издаден от Началник сектор на Данъчни ревизии при ТДД-гр.Д. и изменящия го АВДР № 60/18.01.2005г.,при условията на чл.120,ал.3 от ДПК /отм./,във връзка с Решение № 1010/15.10.2004г. на Регионалния данъчен директор –В. е извършена втора частчна ревизия на жалбоподателя,по смисъла на чл.67,ал.2 от ДПК /отм./,чиито основен предмет на дейност е производство и реализация на текстилни изделия,приключила с издаването на ДРА.Същият е обжалван в срока по чл.117 и сл. от ДПК /отм./ и е потвърден с Решение № 202/21.04.2005г.на вр.и.д.Регионален данъчен директор-В..

При извършване на данъчната ревизия е констататирано,че на 08.01.2001г.е сключен договор за консултански услуги между жалбоподателя „Д.Т.”АД-възложител и изпълнителя „А.И.-Х.” АД /Приложение № 4/.Действието на договора е продължено с допълнителни споразумения от 08.01.2002г. и 08.01.2003г.,като изпълнението му е документирано с протоколи от 22.02.2002г.,11.03.2002г. и 26.03.2004г./Приложение № 5/.В хода на ревизионното производство е установено,че двете акционерни дружества са „свързани лица” по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ЗКПО,съгласно удостоверение от 02.07.2004г. на ДОС,като „А.И.-Х.”АД притежава 82,85% от акциите на „Д.Т.”АД.Предвид съдържанието на процесния договор,ревизиращият орган е приел,че с него е договорено получаването на включените в обхвата на предмета му услуги.Извършването на всяка една от посочените услуги е свързано със съставянето на съответните писмени документи,т.е.извършването на услугите трябва да бъде документално оформено,като за тази цел следва деа бъдат съставени съответните разчети,бизнес планове,становища и др. за решаване на възникналите проблеми.

От съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото,неоспорена от страните,която съдът приема като обективна и компетентноп дадена и която кредитира,се установява,че „на оптичен диск,приложен като доказателства по делото,се съхраняват електронни файлове във формат за Мicrosoft EXCEL,Мicroscft WORD и текстов формат за Мicrosoft Notepad.Тези електронни файлове са създадени или модифицирани /променяни/,съгласно констатираното в т.2 от заключението и представената разпечатка-Приложение 1,в периода от 06.04.2000г. до 31.08.2004г.Съдържанието на файловете позволява принципно да бъдат изчислени икономическите показатели и тяхното проследяване по месеци,което да се използва за целите на финансово-счетоводен анализ и вземане на съответните управленски решения в зависимост от резултатите от него,без това да се отнася до достоверността на данните и качеството на направените прогнози,планове,взети решения”.

От първоначалната съдебно-счетоводна експертиза по делото,неоспорена от страните,която съдът кредитира се установява,че „данните съдържащи се от папка „Sprayki” съдържат подробна информация на синтетично и аналитично ниво,в стойностен вид и в количествено изражение,за периода 2001г.,2002г. и 2003г. пож месеци.Данните съдържащи се във файловете представляват първата фаза от информационнияа процес,а именно-събиране и класифициране на първичната информация за дейността на предприятието.Данните съдържащи се във файловете от папка „Маtrici” съдържа обобщена и анализирана информация за дейността на дружеството за периода 2001г.,2002г. и 2003г.Тази информация представлява втората фаза от информационния процес,а именно-обобщаване и анализиране на първичната информация за дейността на предприятието.Данните,съдържащи се във файловете от папка „Вiznes-planove”,съдържат подробни прогнозии данни за периодите 2001г.,2002г. и 2003г. и представляват третата фаза от информационния процес,а именно-използване на събраната,класифицирана,обобщена и анализирана първична информация за дейността на предприятието за създаване на краткосрочни и дългосрочни прогнози вземането на управлениски решения.От съпоставката на данните от файловете в папка „Spravki” и тези от папка „Мatrici” може да се направи заключение,че съдържат данни за дейността на „Д.Т. „ АД на различни нива на обобщаване”.

От назначената по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза констатациите на вещо лице се основават на записвания по сметка 701 за периода-м.12.2002г. на аналитично и синтетично ниво,установени след проверка в счетоводството на „Д.Т.” АД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От приобщените по делото писмени доказателства се установява,че е бил сключен договор за консултански услуги от 08.01.2001г. между жалбоподателя „Д.Т.” АД-възложител и изпълнителя „А.И.-Х.”АД,като действието на договора е продължавано с допълнително споразумение от 08.01.2002г. и 08.01.2003г.Изпълнението на посочения договор е документирано с протоколи от 22.02.2002г.,11.03.2003г. и 26.03.2004г.При ревизията е констатирано,че съгласно удостоверение от 02.07.2004г. на ДОС,”А.И.-Х.” АД притежава 82,85 % от акциите на „Д.Т.”АД,като двете акционерни дружества са „свързани лица” по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ЗКПО /отм./.Предвид съдържанието на посочения договор,ревизиращият данъчен орган е приел,че с него е договорено получаването на включените в обхвата на предмета му услуги.Извършването на всяка една от посочените услуги е свързано със съставянето на съответните писмени документи,т.е. извършването на услугите трябва да бъде документално оформено,като за тази цел следва да бъдат съставени съответните разчети,бизнес планове,становища,предложения,решения на възникнали проблеми,анализи на иснформация,модели,системи от методи,пазарни стратегии,стратегии по планиране и управление,проекти по координиране дейностите на звена и взаимодействието им с Холдинга.С оглед посочените констатации ревизиращият данъчен орган е установил,че представените документи не доказват документално извършени консултански услуги,тъй като част от документите,които са представени като доказателство за изпълнение на договора са от административен характер и не следва да се отчитат като изпълнение на консултански услуги,тъй като касаят организиране на срещи,семинари и др.;”Д.Т.” АД сам е разработвал инвестиционните си програми,бизнес планове,разчети и др.,като така разработените стратегии за развитие подлежат само на одобрение от страна на „Холдинга;при анализ на съдържанието на конкретно отчетените със съответните протоколи услуги и съпоставянето им с наличните документи е било констатирано,че за тях липсват съставени съответните писмени документи,доказващи реалното им представяне;не са представени доказателства за приети от дружеството документи,свързани с направените препоръки за оптимизиране на финансовите му резултати;В писмените обяснения към протокол № 2741/29.11.2004г. „А.И.-Х.” АД посочва,че консултанските услуги,предмет на сделките се извършват от служители на Холдинга,като не са били ангажирани външни експерти;с оглед съдържанието на сключения доковор,анексите към него и протоколите за отчитането му,консултанските услуги се извършват с цел да се събере,обобщи и представи актуална специализирана информация във вид на проекти,доклади,разработки,концесии,стратегии,разчети,бизнес планове и други писмени документи,като не е предсдтавена информация и документи за постигнат ефект от получените консултански услуги;ролята на Холдинга по изпълнението на договора е сведена до контролиране на степента на изпълнение на поставените задачи и бизнес инвестиционни планове.

Съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗКПО /отм./ когато една или повече сделки са сключени при условие,чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане,дължимият данък на лицата се определя без да се взема под внимание частично или изцяло резултата от тези сделки.

Видно от чл.15,ал.2 от ЗКПО /отм./,когато резултатът за отчетния период е намален,при определяне на дължимия данък финасовия резултат се увеличава със сумите произтичащи от тези сделки.

От чл.15,ал.3,т.2 от ЗКПО/отм./ се установява,че разпоредбата на предходната алинея се отнася и при заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги,без те да са реолно осъществени.

Съобразно разпоредбата на чл.23,ал.2,т.16 от ЗКПО/отм./,разходите произтичащи от сделки между свързани лица,във връзка с чл.14 и чл.15,ал.2 и ал.3,т.2 от ЗКПО /отм./ финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със сумата 18000,00лв. в следствие на непризнаванане на отчетени разходи по фактури №№ 38/10.05.2001г.,2/31.07.2001г.,26/05.10.2001г. и 49/19.12.2001г.,издадени от „Албена Инвест Холдинг” АД.

С оглед посочените констации,изводите на данъчния орган са законосъобразни,поради което жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят оспорва непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13200.00 лв. по фактури № № 38/10.05.2001г., 2/31.07.2001г., 26/05.10.2001г., 49/19.12.2001г., 103/05.07.2002г., 211/05.12.2002г.,226/07.02.2003г., 238/28.02.2003г., 247/31.03.2003г., 262/30.04.2003г., 275/30.05.2003г., 289/30.06.2003г., 303/31.07.2003г., 317/29.08.2003г., 332/30.09.2003г., 347/31.10.2003г., 360/27.11.2003г., 376/10.12.2003г.

При извършване на данъчната ревизия е издаден ПИНП № 2741/29.11.2004г. на ТД Д.,като са представени доказателства за връчено надлежно ИПДПО,изх.14-2741/19.11.2004г. на упълномощено лице от изпълнителния директор на АД „А.И.-Х.”.Ревизиращият данъчен орган е констатирал,че въз основа на представените документи,ДЗЛ не доказва документално конкретно извършени консултански услуги,във връзка със слючен договор от 08.01.2001г.,като планиране,управление,анализ,експертна помощ в натура и стойност за всяка една поотделно и тъй като не са представени доказателства за фактическите изпълнители с определено образование и ценз-лица изпълнители консултанти в областта на спорните услуги,на основание чл.64,ал.1,т.3 ,във връзка с чл.6,24,32 от ЗДДС е отказано право на приспаддане на данъчен кредит по облагаеми доставки,по които е начислен данък към датата на възникване на данъчното събитие.

Видно от допълнителното заключение на вещо лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че дружеството е водило счетоводните записвания редовно,при спазване на изискванията на НСС2-Отчитане на стоково-материалните запаси,приприложим през 2002г.Справката по с/ка 701 установява на аналитично ниво финансовия резултат-загуба от продажби на артикули в размер на 268.67 лв.,а на синтетично ниво не се установява загуба,а печалба в размер на 18.55 лв.,предвид компенсирането на резултата от продажбите на артикили.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДС /отм./ доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока,извършването на услуга,когато се извършва срещу насрещна престация ,нап основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Видно от чл.22,ал.1,т.5,б „в” ЗДДС /отм./ мястото на изпълнение е мястото където се намира седалището или обектът на получателя,от където той извършва своята независима икономическа дейност при условие на извършване на консултански услуги от консултанти,инженери,счетоводители,адвокати,юристи и др.,какти и извършените от консултански офис-предприятие.

От разпоредбата на чл.28 ППЗДДС /отм./ се установява,че в случаите на доставка на услуги по чл.22,ал.1,т.5 от закона,мястото на изпълнение е на територията на страната,ако получателят има седалище или обект на територията на страната.

Видно от чл.24 ЗДДС /отм./ данъчно събитие пи смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10,извършени от данъчнозадължено по този закон лице и с място на изпълнение на територията на страната.

Данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати,съгласно чл.25,ал.1 от ЗДДС:1.датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на извършването на услугата;2.датата на плащане /цялостно или частично авансово плащане.Според ал.2 на същата норма,когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното ъсбитие,се приема,че то визниква на датат на фактическото предаване на стоката или датата на фактическото извършване на услугата.

В разпоредбата на чл.63 ЗДДС /отм./е дадено легално определение на понятието данъчен кредит,а в разпонредбата на чл.64,т.1-6-условията при които възниква правото на приспадане на деанъчен кредит.Видно от т.3-доставката по която е начислен данъкът е облагаем към датата на възникване на данъчното събитие.

От анализа на цитираните по-горе разпоредби се налага извода,че за възникне задължение за начисляване на ДДС от доставчика,а съответно и за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка или извършена услуга,т.е. да е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС

Предвид обстоятелството,че ДРА е издаден при действието на ДПК /отм./,направените в него фактически констатации се ползват с презумция за вярност до доказване на противното в производството по обжалването му,поради което данъчнозадълженото лице следва да обори съответните констатации.

С оглед представените по делото доказателства законосъобразни са изводите на ревизиращият данъчен орган досежно обстоятелството,че не са доказани доставки на консултански услуги,поради което не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит попроцесните данъчни фактури.

Законосъобразни са изводите и относно липсващото обвързване между предмета на процесните фактури и представения договор и допълнителните споразумения към него.

С оглед посочените констатации жалбата в тази част като неосноваетлна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора на ответната странеа следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1085,20 лв.,на основание чл.130,аел.4 от ДПК /отм./ и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.Т.”АД,със седалище и адрес на управление: гр.Д.,,ул.”А.С.” № 2,дан.№ 1082017921,БУЛСТАТ *********,представлявано от Г.Г.-в качеството му на изпълнителен директо,против ДРА № 60/04.02.2005г.,издаден от данъчен орган-ръководител екип в ТДД-гр.Д.,потвърден в обжалваната част с Решение № 202/21.04.2005г. на Директора на РДД гр.В.,като неоснователна.

ОСЪЖДА „Д.Т.”АД,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.”А.С.” № 2,дан.№ 1082017921,БУЛСТАТ *********,представлявано от Г.Г.-в качеството му на изпълнителен директор юрисконсултско възнаграждение в размер на 1085,20 лв. /хиляда осемдесет и пет лева и двадесет ст./,на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: