Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
Гр. Варна.....................2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Административно отделение, пети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осма в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С.
ЧЛЕНОВЕ: Е.А.
З.К.
При секретаря К.Г. и прокурора Н.А., като разгледа
докладваното от съдията З.К. адм. дело № 1832 по описа за 2006 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Дезинфекционна станция
Добрич” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Кирил и
Методий”, № 56, представлявано от М.А.М., БУЛСТАТ 124522851, против Ревизионен
акт/РА/ № 08-00045/28.04.2006г., издаден от инспектор приходи при ТД - Добрич, потвърден
в обжалваната част с Решение № 472/05.07.2006г. на Директора на Дирекция „ОУИ”
– Варна при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен, постановен в противоречие с разпоредбите на
ЗДДС, ЗКПО и ДОПК, по съображения подробно изложени в жалбата, поради което
моли съда да го отмени. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна;
претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице. Доколкото в частта в
която се обжалва непризнат данъчен кредит за периода от м. 05.2004г. до м.
11.2005г. и е посочен общ размер на ДДС от 19363.60лв., както е посочен общия
размер на задълженията за спорния период на стр. 16 от РД, съответно в РА, включая,
задълженията за м. 12.2004г. в размер на 636.50лв. и за м. 07.2005г. в размер
на 1721.58лв., в които части РА е отменен с решението на Директора на
Д”ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП, то за горницата над 17005.52лв., размерът посочен в
табличката на стр. 8 от решението, до обжалваните 19363.60лв. жалбата е
недопустима и производството в тази част следва да бъде прекратено. В останалата
си част, като подадена относно частта от РА,
която е обжалвана по административен ред и е потвърдена и отговаряща на изискванията на закона, е допустима
и следва произнасяне на съда по същество.
Данъчната ревизия на жалбоподателя „Дезинфекционна
станция Добрич” ЕООД е започнала въз основа на Акт за възлагане на данъчна
ревизия № 1295/12.12.2005г., която е следвало да обхване следните данъчни
задължения и периоди: корпоративен данък за 2003г. и 2004г., данък върху
печалбата за 2000г., 2001г. и 2002г., данък за общините за 2000г., 2001г. и
2002г., данък по чл. 35,38 от ЗОДФЛ за 2000г., 2001г., 2002г., 2003г. и 2004г.
и ДДС за периода от 01.01.2000г. до 30.11.2005г. и срок за извършване до
10.03.2006г. Предвид влезлия в сила считано от 01.01.2006г. ДОПК, е последвало
издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 45/03.01.2006г., издадена
от Невенка А. Ганчева-началник с-р „РП” при ТД на НАП-Добрич, съгласно заповед
№ 002/03.01.2006г. на директора на ТД на НАП-Добрич, с обхват посочените в АВДР
задължения, със срок за завършване 10.03.2006г. С оглед изготвения ревизионен
доклад № 45/24.03.2006г. и постъпилото възражение срещу него вх. №
94-00-730/13.04.2006г., органът по приходите е определил по реда на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК компетентния орган по издаване на ревизионния акт-Заповед № К
45/24.03.2006г.. Така определената Недялка Миткова Николова на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД-Добрич е издала РА № 08-00045/28.04.2006г., по силата на който са установени данъчните задължения на
ревизираното дружество за ДДС за периода от 01.01.2000г. до 30.11.2005г. и
лихви, както и корпоративен данък за 2004г. и лихви.
Ревизираният субект е обжалвал ревизионния акт пред
Директора на Дирекция ОУИ - Варна, който се е произнесъл с Решение № 472/05.07.2006г.,
като е отменил РА в една част и потвърдил в друга, като потвърдителната част
касае задължения за корпоративен данък за 2004г. в общ размер на 3473.20лв. и
лихви от 459.25лв. и ДДС за периода от м. 05.2004г. до м. 11.2005г. в общ
размер на 17005.52лв. и съответните лихви. Обжалваният РА и потвърждаващото го частично
решение са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
актовете имат необходимите реквизити и съдържание.
Недоволен от издадения РА и
потвърждаващо го решение, представляващият “Дезинфекционна станция Добрич” е оспорил РА
в частта в която е начислен ДДС в размер на 1136.65лв. поради установени липси,
19363.60лв. отказано право на данъчен кредит в периода м. 05.2004г.-м.
11.2005г., 3926.91лв.-корпоративен данък и 459.25лв. лихви за финансовата
2004г.
С решение № 526/09.08.2006г.
директорът на “ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП е отменил
РА в една част-относно непризнат данъчен кредит за м. 12.2004г. в размер на
636.50лв. и за м. 07.2005г. в размер на 1721.58лв и върнал преписката на ТД-Добрич
за възлагане на нова ревизия, като е потвърдил РА в частите за ДДС за внасяне,
както следва: за д.п. м. 05.2004г. ДДС в размер на 577.07лв. и лихва 133.84лв.,
за д.п. м. 06.2004г. ДДС в размер на 2248.22лв. и лихва 171.24, за д.п. м.
07.2004г. ДДС в размер на 817.09лв. и лихва 171.24лв., за д.п. м. 09.2004г. ДДС
в размер на 320.47лв. и лихва 60.65лв., за д.п. м. 11.2004г. ДДС в размер на
217.08лв. и лихва 36.52лв., за д.п. м. 03.2005г. ДДС в размер на 11.15лв. и
лихва 1.42лв., за д.п. м. 04.2005г. ДДС в размер на 407.96лв. и лихва 47.70лв.,
за д.п. м. 05.2005г. ДДС в размер на 1775.69лв. и лихва 190.39лв., за д.п. м.
06.2005г. ДДС в размер на 3125.40лв. и лихва 303.76лв., за д.п. м. 08.2005г.
ДДС в размер на 2630.44лв. и лихва 201.07лв., за д.п. м. 09.2005г. ДДС в размер
на 1954.78 и лихва 129.81лв., за д.п. м. 10.2005г. ДДС в размер на 503.74лв. и
лихва 28.23лв. и д.п. м. 11.2005г. ДДС в размер на 3089.67лв. и лихва 142.13лв.,
както и корпоративен данък за внасяне за 2004г. в размер на 3473.20лв. и лихва
459.25лв.
В жалбата пред
ВОС жалбоподателят оспорва РА в потвърдената от Директора на Д”ОУИ”-Варна при
ЦУ на НАП, както следва: 1. в
частта, в която
необосновано и незаконосъобразно е начислен
допълнително ДДС в размер на 1136,65 лв. върху сумата от 5683,26 лв. за
установените липси на материали, при
извършената инвентаризация. 2. в
частта, в която
незаконосъобразно и необосновано
е отказано правото на данъчен кредит в размер на 19363,60лв., допустима до размера на 17005.52лв. по
доставки, получени от „Дезинфекционна
станция Добрич" ЕООД в периода м.05.2004 - м.11.2005 г. 3.в частта,в която необосновано и
незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на
дружеството за финансовата
2004г. с 19876,98 лв. и са определени данъчни задължения за финансовата 2004г.-корпоративен данък в размер на 3926,91
лв. и лихва в размерна 459,25 лв.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред съдът намира за уместно да се
спре на оплакванията на жалбоподателя, че РА не съдържа каквито и да било
мотиви относно допълнително начисления ДДС и относно непризнатия данъчен
кредит-т. І.І и т. ІІ.І от жалбата. При наличието на тези незаконосъобразности,
РА в тази част би бил нищожен. Такива недостатъци на РА не се установяват. По
повод установените от органа по приходите допълнителни задължения за ДДС в
размер на 1136.65лв.и непризнатото право на данъчен кредит по фактурите
издадени на жалбоподателя в периода от м. 05.2004г. до м. 11.2005г. в общ
размер на 19363.60лв. са изложени мотиви, макар и твърде по-оскъдни в сравнение
с Ревизионен доклад № 45/24.03.2006г. РА обаче съдържа уговорката, че се издава
въз основа на извършена ревизия на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД, за
която е съставен Ревизионен доклад № 45/24.03.2006г., представляващ неразделна
част от настоящия РА. Така органът по приходите издал обжалвания РА, чрез
препращане към подробно изложените в тези части на Ревизионния доклад мотиви, е
възприел същите като свои. По този начин РА се явява съответстващ на
изискванията на закона, предвидени в чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Оплакването
за липсата на мотиви в РА е неоснователно.
По оплакванията на жалбоподателя за необосновано
и незаконосъобразно начислен допълнително ДДС в размер на 1136,65 лв. върху
сумата от 5683,26 лв. за установените липси на материали, при извършената инвентаризация.
При извършената документална ревизия са установени факти
й обстоятелства от значение за данъчното облагане:
При преглед на
счетоводните данниот страна на органа по приходите е констатирано, че към
30.11.2005г. по сч. с/ка 302 -материали има
налични по доставни цени на стойност 136217.20лв., както следва:
•
препарати за 60046,07лв.
•
резервни части - 36123,02лв.
•
горива-39895,01лв.
•
спомагателни материали - 153,10лв.
Поради значителната стойност на
наличните по счетоводни данни материали и факта, че не са извършвани годишни
инвентаризации в нарушение на чл.21
от ЗСч. /отм./, съгласно който материалните запаси
се инвентаризират най - малко веднъж в годината, е изискано извършването на
пълна инвентаризация на стоково - материалните запаси на дружеството от орган от Сектор „Оперативен Контрол" при ТД на НАП гр.
Добрич. Проверката е
документирала извършена инвентаризация на наличните количества стоки и
материали в обект офис - администрация, находящ се в гр. Добрич, ул.
"Кирил и Методий" №56 в
присъствието на управителя М.А.М..Оказало се е, че стоково - материалните
запаси собственост на дружеството са под формата на материали, предназначени
основно за влагане в производствения процес-дезинфекционни услуги. Същите са и обект на преки продажби от офиса на
дружеството. Установени са налични
материали-препарати, с продажна стойност
13711,88лв. По счетоводни данни
обаче, съгласно разпечатка на сч. с/ка 302 към 16,02,2006г. /Приложение №22,6/ налични материали по доставни цени за
127142,97лв.:
•
основни - препарати за 58480,86лв.
•
резервни части - 33999,02лв.
•
горива - 34509,99лв.
•
спомагателни материали - 153,10лв.
С
оглед инвентаризацията са приети обяснения, попълнен въпросен лист и декларация
от представляващата М.А.М.. Тя е дала обяснения, че по-голямата част от
необходимите за дейността на ревизираното дружество се закупуват от „ДДД 1”
ООД-София, а се фактурират на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД. Оскладяват
се на базата на получените фактури в складове в София и Велико Търново. Услуги
от служители на „Дезинфекционна станция Добрич” се извършват на територията на
цялата страна. При нужда от препарати, същите се изписват с искане и се влагат
в обработката. При обработка извън територията на Добрич-окръг, зареждането на
екипите става от най-близкия склад. МОЛ Радка И. Илиева сочи, че
„Дезинфекционна станция Добрич” разполага с препарати в малки разфасовки. За
производствени цели се получавват препарати от София, като се изписват от
наличните в централен склад по получените фактури. Изразходваните препарати се
отчитат от дезинфектаторите с протокол. Управителят М.А.М. е отговорила по
въпросите във въпросния лист на 16.02.2006г., като последен № на фактура е
посочила № 0000040073/16.02.2006г., а последно искане за препарати е това №
06/13.02.2006г. Няма стоки, които са фактурирани, но не са напуснали обекта,
няма стоки предадени на консигнация, няма некачествени стоки, нито бракувани
или повредени стоки. В декларация от 16.02.2006г. М. е декларирала, че
наличните материални запаси към 16.02.2006г. се намират в 1.гр. Добрич, ул.
„Кирил и Методий”, № 56, 2. гр. София, ул. „Елемаг”, № 26, офис 3А и 3. гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски”, № 23, като няма съставени документи за
предадените материали и за позиция 2 и 3 не се знае какви колическтва се
съхраняват.
Не са представени
документи за предадени материали и за начина на транспортирането им в двата чужди обекта.
Съгласно Справка за наличните материали в „Д.Д.Д. -
1"ООД гр.София и в гр. Велико Търново,
собственост на „Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД /Приложение №22,5/, ревизираното дружество е завело като налични,
но все още не е получило: препарати на
стойност по доставни цени в размер на 42662,39лв., от които в София следва да се намират препарати за 37724,07лв. и в гр.
ВеликоТърново-за4938,32лв.; резервни части за автомобили на стойност по доставни
цени в размер на 33999,02лв.; горива на стойност по
доставни цени в размер на 34509,99лв.
Представен
е Договор за текущо финансиране от 30,05,2004г. между „Д.Д.Д. - 1" ООД с
ЕИК по Булстат 121370541 и „Дезинфекционна Станция Добрич" ЕООД с ЕИК по
Булстат 124522891 /Приложение №22,8/, съгласно който „Д.Д.Д. - 1" ООД
притежаваща 100% от капитала на „Дезинфекционна Станция Добрич" ЕООД, съгласно съдебно
решение №1013 от 20,05,2004г, поема
задължението за текущо финансиране с необходимите финансови средства на
дейността на „Дезинфекционна Станция Добрич" ЕООД периодично през
годината. Сумите се отпускат безвъзмездно
във връзка с развитието и бъдещата дейност на „Дезинфекционна Станция Добрич" ЕООД.
Гореизложените факти
и обстоятелства, налагат разглеждането поотделно на препаратите, които следва да се
намират в обекта, експлоатиран от дружеството и останалите материали, които не са
постъпвали в обекта на дружеството.
Към датата на
инвентаризацията по счетоводни данни има налични основни материали -препарати на
стойност 58480,86лв. От представените писмени обяснения и справки следва, че
препарати на стойност 42662,39лв. изобщо не са постъпвали в офиса в Добрич и
следва да се намират в гр. София /37724,07лв./ и гр. Велико Търново /4938,32лв./,
т.е. в обекта, експлоатиран от „Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД, следва да
се намират препарати за 15818,47лв. по доставни цени.
За целите на
данъчната ревизия е направена съпоставка на получените резултати от извършената
инвентаризация със счетоводните данни по сч. с/ка 302 към 16,02,06г. и
съответно по първични счетоводни документи /фактури и искания за отпускане на СМ
Ц/, в резултат на което от ревизиращия екип е изготвена справка за резултатите от
инвентаризация на обект, експлоатиран от ЕООД "Дезинфекционна Станция
Добрич" /Приложение №24/. В резултат на гореописаното са установени следните разлики:
1. Излишъци в минимални
размери, които следва да се заприходят от дружеството.
2.
Липси на стоки на обща
стойност /по ср.доставни цени/ от 5683,26лв.
В последствие са представени от
дружеството искания за отпускане на СМЦ № 08/17,02,2006г. за отпуснати материали на стойност 5568,96лв.,
№11/27,02,2006г. за отпуснати материали на стойност 1735,60лв., №12/27,02,2006г. за отпуснати материали на
стойност 438,76лв., с които са изписани за производствени цели материали
на обща стойност 7743,32лв./Приложение №25/ и справка
за изписани материали за продажби №11/28,02,2006г, с която са изписани
материали на стойност
280,86лв., от които
138,92лв. за продажби
до 16,02,2006г./Приложение №26/.
Същите не са ценени
от органа по приходите и не следва, понеже в деня на инвентаризацията е
деклариран последния номер на искане №06/13,02,2006г. В представените при инвентаризацията
документи не фигурират допълнително
представените искания и
справки за изписани материали. Предвид изложените
факти и обстоятелства за целите на ревизията е прието, че следва да се направи корекция по
реда на чл.82 от ЗДДС с установените липси на стоки. В хода на ревизията не е представена вътрешна документация, регламентираща и
отчитаща технологични липси и брак.
Съставът на чл.82 от
ЗДДС урежда начина на корекция като изисква начисляване на ДДС в размер на упражненото право на данъчен кредит при
придобиване на липсващите стоки.
Материалите заведени по сч.сметка 302, са от доставки, за които „Дезинфекционна станция Добрич"
е упражнило право на пълен данъчен кредит.
Като се вземат предвид гореописаните
факти и обстоятелства за материалите
установени като липси на основание чл.82,
ал.1 от ЗДДС следва да се начисли ДДС в размер на 1136,65лв. при данъчна основа 5683,26лв. за
липсите на материали по сч. с/ка 302.
Неоснователно е оплакването на жалбаподателя, че в случая чл. 82 от ЗДДС
/отм./ не намира приложение, понеже не може да се говори за липси, след като не
е извършена инвентаризация на препаратите, резервни части и гориво, находящи се
в трите обекта на дружеството, а са инвентаризирани само тези в склада в
Добрич.
Въз основа на счетоводните данни за закупените и заприходени основни
материали в складовете в София, Велико Търново и Добрич, елиминирайки тези в
София и Велико Търново, органът по приходите е съпоставил счетоводно отразените
и наличните в Добрич. Открил е липси. Не става въпрос за съпоставка на всички
закупени и заприходени препарати, част от коите се намират в София и Велико
Търново и инвентаризация на тези, находящи се
само в Добрич. Съпоставени са счетоводно и фактически наличните само в
Добрич. Тези констатации не са
опровергани от заключението по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, неоспорено от страните. Вещото лице е поддържал, че редовно е
водено счетоводството на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД, като е спазено
изискването за документална обоснованост на стопанските операции. Всички
закупени и заприходени по с/ка 302
„Материали” основни материали, резервни части и горива съответстват на
счетоводната наличност в складовете в София, Велико Търново и Добрич. Само,
че счетоводната наличност не съответства
на намерената намясто в склада в Добрич, при проведената инвентаризация. След
като по представената от жалбоподателя счетоводна документация е възможно да се
определи счетоводната наличност в обектите в София, Велико Търново и Добрич, то
не съществува проблем да се съпостави тази само в Добрич с фактически
намерените при инвентаризацията материали в Добрич. Няма противоречие с
даденото в тази част заключение от вещото лице.
При липси, които не се дължат на промяна на физико-химичните свойства на
материалите при съхранение и естествени загуби или технологичен брак /такива не
са документирани/, както и останалите обстоятелства по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС
/отм./, следва корекция и начисляване на ДДС в размер на упражненото право на
данъчен кредит при придобиване на липсващите стоки. При липси, следователно данъчна
основа 5683.26лв. следва начисляване на ДДС в размер на 1136.65лв., както
правилно са изложени мотиви за такова от страна на органа.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, срещу констатациите на органа по приходите за
неспазване правилата за отчитане на на получените в „Дезинфекционна станция
Добрич” ЕООД от „ДДД1” ООД-София финансирания под формата на ДМА или
краткотрайни активи. Действително
представеният договор от 30.05.2004г. за текущо финансиране не съдържа условия
за практическото използване на средствата от финансирането. Тези изводи са във
връзка с разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС, доколкато е изследвано дали е
приспаднат като данъчен кредит начисления на жалбоподателя данък за произведени,
закупени или придобити по друг начин стоки, във връзка с разпоредбите на НСС
20.
По оплакването
за незаконосъобразен и необоснован отказ на правото на данъчен кредит в размер
на 19363,60лв. по доставки, получени от „Дезинфекционна станция Добрич"
ЕООД в периода м.05.2004 - м.11.2005 г.
Относно оплакването за липса на мотиви, съдът се произнесе в изложението
си по-горе.
Що се отнася до това, че не са конкретизирани фактурите, по които се
отказва правото на данъчен кредит, съдът има предвид, че в РА действително не е
посочено конкретно по кои фактури се отказва право на данъчен кредит, но те са определяеми, според
представените от главния счетоводител на дружеството справки за материалите,
резервни части и горива, които се водят налични и не са изписани като разход,
защото не са постъпили в офис Добрич, представляващи остатъци на наличните
материали по фактурите-тези в Приложение № 30, 31 и 32 от ревизионната
преписка. Посочени са установените задължения за всеки данъчен период
поотделно. Към всички подадени от жалбоподателя Справки-декларации /СД/ за съответния
данъчен период, са приложени преписи от дневника за покупките на
„Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД за съответния д.п., където за съответния
месец подробно са посочени данъчните фактури по които е ползван данъчен кредит,
описани с номер, дата, доставчик, стойност на фактурата-ДОснова и ДДС, видно от
документите приложени в папка с розова обложка за 2004г. и папка със сива
обложка за 2005г.
За да откаже право на данъчен кредит за периода от м. 05.2004г. до м.
11.2005г. органът по приходите е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6
от ЗДДС /отм./ и на осн. чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС /отм./ не е признат
данъчен кредит, но само по отношение на остатъците от фактури за доставени
материали, които са налични по счетоводни данни, но не са постъпвали в
ревизираното дружество. До този извод е
достигнал органът приходи, след като е установил, че плащанията на доставките
са направени от „ДДД 1” ООД и материалите, резервните части и горивата са
доставени в склад на „ДДД 1” ООД, без да са били предадени на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД, а това
дружество да ги е предало на съхрание в склад на „ДДД 1” ООД. Фактурите обаче
са издадени на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД и това дружество е ползвало
правото на данъчен кредит.
В съответствие с установените факти органът по
приходите обосновано е изложил, че не са изпълнени изискванията на чл. 64, ал.
1, т. 3 от ЗДДС /отм./ по отношение на доставките за които „Дезинфекционна
станция Добрич” ЕООД се явява получател. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗДДС,
доставка е прехвърлянето на право на собственост върху стока или други вещни
права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна
престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В
конкретния случай не е доказано прехвърляне на правото на собственост върху
препарати, резервни части и горива, предвид това че не е доказано плащане от
страна на получателя на доставката, както и фактическото им предаване, транспортиране, изписване от склад на
доставчика и др. подобни действия, които по пряк или косвен начин да доказват
прехвърлянето на право на собственост върху стоки. В тази връзка от съществено
значение е факта, че счетоводните записвания по сметка 302 не съответстват на
складовите наличности в Добрич. Част от препаратите изобщо не са постъпвали
там. Не е установено обективното съществуване на материали, които според
счетоводните данни би следвало да е налична при ревизията. Не са представени
доказателства за извършвани услуги между „Дезинфекционна станция” ЕООД-Добрич и
„ДДД 1” ООД-София по повод на твърдяния за сключен договор за съвместна
дейност, с предмет, предмета на дейност на ревизираното дружество. Няма и
представени командировъчни заповеди за работа на служителите на
ЕООД-Добрич на територия в близост до
София и черпене на препарати от склада в София. Посоченият договор е представен
от жалбоподателя чак в съдебното производство, като се има предвид, че са били
изискани от ревизирания субект документите във връзка с доставките по които е получател.
Договорът няма достоверна дата. Следва да се приеме, че е съставен с оглед
изхода на процеса. Същите съображения съдът излага и по отношение на договор за
съхранение на вещи от 01.05.2004г. Въпреки представените при обжалване на РА по
административен ред протоколи за оставяне на съхранение на препарати, резервни
части и бензини-л. 3 до 208 от преписката, следва да се има предвид
декларацията на представляващата ЕООД от 16.02.2006г., че няма съставени
документи за предадените материали и на позиция 2 и 3-София и Велико Търново не
се знае какви количества се съхраняват. Ако своевременно, а не с оглед нуждите
на процеса са били съставени протоколите за предаване на съхранение в склада на
„ДДД 1” ООД на вещи, получени по сключени сделки от „Дезинфекционна станция
Добрич” ЕООД, то на представляващата не би следвало да й е неизвестно
съставянето на тези документи, подписани лично от нея. Не са представени
доказателства и за плащане на насрещната престация по доставката от ЕООД. а
доказателствато Договор за текущо
финансиране сключен с „ДДД 1” ООД на 3005.2004г. не следва да се цени, понеже както
по-горе беше споменато не съдържа съществените уговорки за такъв договор
/условия във връзка с безвъзмездното финансиране/, а и по счетоводни
записвания, се прави извод за наличието на заемни отношения между двете
дружества. Спорните доставки не удостоверяват възникнало данъчно събитие по
смисъла на чл. 24 ЗДДС, което е основание за начисляване на данък от доставчика
и съответно за приспадане на данъчен кредит от получателя.
Съдът споделя напълно констатациите на органа по
приходите в този смисъл. Същите остават
неопровергани от страна на жалбоподателя, включително и чрез заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Неоснователно на следващо място е оплакването, че
разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС /отм./ е неприложима, защото в
случая не се касае за необлагаеми доставки по смисъла на чл. 33 от ЗДДС /отм./,
а за облагаеми такива, според нормата на чл. 32 от ЗДДС /отм./. Не е спорното
дали доставките са облагаеми или не. Определено доставките на препарати,
резервни части и горива са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС /отм./, обстоятелство
потвърдено и от заключението на вещото лице по допълнително назначената ССчЕ и
че материалите са употребени само за последващи облагаеми доставки на услуги.
Хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС /отм./, е прието, че не е налице,
което се споделя и от съда, защото няма реално осъществена доставка и съответно
възникнало данъчно събитие, а не поради характера на осъществените сделки.
По оплакванията срещу РА в частта, в която необосновано и
незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на
дружеството за финансовата
2004г. с 19876,98 лв. и са определени данъчни задължения за финансовата 2004г.-корпоративен данък в размер на 3926,91
лв. и лихва в размер на 459,25 лв.
За финансовата
2004г. на основание чл.51 , ал. 1 от ЗКПО дружеството е подало в ТДД Добрич, ГДД с вх.№ 08000168/08,03,2005г. с деклариран
Отрицателен финансов резултат/загуба/ преди данъчно
преобразуване - 1129,00лв.
увеличения на финансовия резултат 3991,00лв.
намаления на финансовия резултат 2601,00лв.
финансов резултат след данъчното преобразуване-положителен 261,00лв.
полагащ се корпоративен данък (19,5%)- 50,89лв.
внесени авансови вноски 0,00лв.
Съгласно подадена
годишна данъчна декларация дружеството е декларирало общо приходи от ОПР в размер на 182981,00лв., общо разходи по ОПР
в размер на 184110,00лв. Задълженото лице е коригирало финансовият резултат за
данъчни цели в посока на увеличение и
намаление както следва:
•Увеличение на финансовия резултат с
3991,00лв.
по
чл.23, ал.2, т.19 от ЗКПО - 2609,00лв.
по чл.23, ал.2, т.24 от ЗКПО - 1382,00лв.
•Намаления на финансовия резултат с
2601,00лв.
по чл.23, ал.З, т. 11
от ЗКПО-2601,00лв.
В хода
на ревизионното производство са установени факти и обстоятелства имащи значение
за данъчното облагане:
Счетоводният
финансов резултат преди данъчно преобразуване е прието, че подлежи на регулация за данъчни цели по реда на ЗКПО в
посока на увеличение, съгласно чл.23, ал.2
, т. 10 от ЗКПО в размер на 19876,98лв. с разходите ,
довели до намаляване на финансовия резултат, които ЗЛ не може да докаже
документално по реда определен в съответните нормативни актове .
Съгласно НСС 16 - „Дълготрайни материални активи" е дадено определение на ДМА -
установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието които:
имат
натурално - веществена форма, използват се за производството и/или
доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, административни или
др.цели, очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
В чл. 3.1, б. „в”
от НСС 16 е посочено, че един актив се
признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато предприятието
очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Съгласно чл. 6.1 от
НСС 16, с последващите разходи, свързани
с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на
актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от
първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички
други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който
са направени. Чл. 6.2 определя разходите, които водят до подобряване на
бъдещите икономически изгоди и това са:
а)
изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива
или да се увеличи производителността му;
б)
осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на
качеството на продукцията и/или услугите;
в)
разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г)
въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване
на производствените разходи;
д)
икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Съгласно § 1, т.53 от ДР на ЗКПО , „Дълготрайните материални
активи" са активите , които отговарят на определението за ДМА съгласно
счетоводното законодателство и са със стойност , която е равна или превишава по-ниската
от следните две величини :
-възприетия съгласно
счетоводната политика на
предприятието стойностен праг на същественост
-500,00лева
С Разрешение за строеж № 573/04,11,2004година от Община гр.Добрич на
основание чл.148, ал.1, чл.41 и
чл.42 от ЗУТ, е разрешено на „Дезинфекционна станция
Добрич” ЕООД да извърши
СМР съгласно одобрените
инвестиц.проекти № 663/02,11,2004г.-л. 524 от преписката, а
именно: Преустройство на част от първия етаж на жилищна сграда по ул. „Кирил и
Методий”, № 56, в дезинфекционна станция-приемна, два броя офиси-ЗП 82.23кв.м.
и изграждане на гараж. Видно от Удостоверение №24/03,02,2005г. е въведен в експлоатация строеж.
- Дезинфекционна станция - приемна и два офиса-І етап, /преустройство на първи етаж от жилищна сграда/.
Съгласно цитираните по-горе документи , дружеството е извършило не
текущ ремонт а строеж, с преустройство на част от първи етаж на сградата
находяща се в гр.Добрич, ул."Кирил и Методий" №56, а очевидно и с
промяна на предназначението на първи жилищен етаж, в офиси.
В ревизираният период дружеството е включило в текущите разходи за
2004г. , отнесени по сметка 601 „Разходи за материали” 42 бр. фактури на обща
стойност 17608.23лв., посочени в РА, вместо да набере всички разходи и с тях да
увеличи стойността на ДМА-сгради и за данъчни цели да начисли амортизации,
съгласно чл. 22 от ЗКПО /отм./. За 2004г. обаче не следва начисляване на
амортизации, т.к. удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено на
03.02.2005г. и амортизации се следват от 2005г.
Така, при установените разходи,
осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство, на осн. чл. 23, ал.
2, т. 10 от ЗКПО /отм./, в редакция ДВ бр. 109/2003г., правилно органът по
приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя със сумата от
17608.23лв.
Неоснователни в тази връзка са оплакванията на жалбоподателя, че не
следва увеличаване на финансовия резултат с осчетоводените по сметка 601
разходи за строеж, преустройство и промяна на предназначението на сграда, в
която се помещава приемна и офиси на „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД,
защото са отчетени при спазване на счетоводното законодателство и при спазване
принципа за документална обоснованост. Да, няма констатирани от органа по
приходите нарушения при спазване принципа на „Документална обоснованост”. Неправилно
обаче разходите по 42бр. Фактури за закупуване на строителни материали вложени
в посочения последно строеж са осчетоводени по сметка 601 „Разходи за
материали”, вместо по сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА”. Определено
извършените СМР не са ремонтни такива, свързани с обикновената употреба на
вещта, а строителство свързано с преустройство и промяна предназначението на
обекти в жилищна сграда в офиси. Това са
последващи разходи сварзани с ДМА.
Несериозно е
твърдението в жалбата, че с преустройството и промяната в предназначението на
първия етаж от жилищна сграда в приемна
и офиси на „Дезинфекционна станция Добрич” не се очаква да има икономическа
изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на актива-жилищни
помещения. Чл. 6.2 регламентира кога има подобряване на икономическата изгода.
Органът по приходите е споменал само хипотезата на б. „а”- изменение на отделен актив, за да се удължи полезният
срок на годност на актива или да се увеличи производителността му. В конкретния
казус подобряване на изгодата има и в хипотезата на б. „в” от същата норма-
разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги, както и на б.
„д”-икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на
актива.
Неоснователна е жалбата и в
останалата обжавна част-относно увеличаване на финансовия резултат от органа по
приходите с направените разходи по фактура № 4289/29.04.2004г., издадена от
„Солис” ЕООД за закупени щори
138.89кв.м.х12.60лв.=1750.01лв. без ДДС и разхода по фактура №
1455/30.07.2004г., издадена от ЕТ „Харп-Петър Атанасов” за предобитата рекламна табела от пластмасов
материал на стойност 840.00лв., неправилно осчетоводени като текущ разход за
материали, вместо като ДМА.
В РА е увеличен
финансовия резултат за 2004г. с
2268,75лв. общо.
Увеличението
представлява част от отразени по сч.с/ка 6019 - други разходи по фактура
№4289/29,04,2004г. за покупката на щори на стойност 1750,00лв. и фактура № 1455/30,07,2004г. на
стойност 1590,00лв. от която 740,00лв.
за рекламна
табела.
Закупените щори и
рекламна табела е следвало да бъдат заведени в активите на дружеството и да
бъдат амортизирани, а не да бъдат отразени текущо в разходите на дружеството.
Съгласно чл.22 ,
ал.2 от ЗКПО горецитираните активи следва да се разпределят в категория VI -всички останали
амортизируеми активи, а съгласно ал.З на
същия член за данъчни цели при облагането на печалбата амортизационната норма
за VI категория не може да превишава 15%.
На .основание чл.23,
ал. 2, т. 10 от ЗКПО следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството с
разликата над полагащата се данъчна амортизация на придобитите дълготрайни активи.
Съгласно чл.22, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.22, ал. 8 от същия
закон, за актива по фактура № 4289/29,04,2004год. - щори на стойност 1750,00лв. следва данъчно
призната амортизация в размер на
175,00лв. от периода в който е бил придобит и е бил наличен. / 1750,00лв. х 15%
= 262,50год.амортизационна норма :
12мес. = 21,875лв. х 8 мес. = 175,00лв./ Тъй като активът е придобит на 29,04,2004г, ще започне да се амортизира от
м.05,2004г., т.е. финансовия
резултат ще се увеличи с разликата между стойността на актива и признатият
размер на амортизацията ./ 1750,00 -
175,00лв. = 1575,00лв., с която сума следва да се увеличи финансовия резултат.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че единичната цена на
вещта е 12.60лв., следователно под прага на същественост приет от
дружеството-500.00лв. Закупената вещ е
138.89кв.м. щори на стойност 1750.01лв., а не 12.60лв., което е стойността на
кв.метър от този артикул. След като във фактурата е отразено закупуване на
138.89кв.м. щори, то това е цялото изделие, а без значение е стойността на
1кв.м. от него.
Изводите на органа по приходите, възприети от съда се потвърждават изцяло
и от заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна ССчЕ, в тази си
част-този разход неправилно е осчетоводен като разход за материали.
По фактура № 1455/30,07,2004г. за рекламната табела на стойност 740,00лв., следва данъчно призната
амортизация в размер на 46,25лв.от периода в който е бил придобит и е бил
наличен.
/ 740,00лв. х 15% = Ш.ООгод.аморт.норма :
12мес. = 9,25лв. х 5 мес. = 46,25лв./.
Тъй като активът е
придобит на 30,07,2004г, ще започне да се амортизира от м.08,2004г, т.е.
финансовия резултат ще се увеличи с разликата между стойността на актива и
признатият размер на амортизацията ./ 740,00 - 46,25лв. = 693,75лв., с която
сума следва увеличение на финансовия резултат.
Неоснователно е възражението
за това, че с фактурата е направено плащане за предоставена услуга-за изработка
на стока, а не за доставка на стока.
Рекламната табела от пластмаса на стойност 750.00лв. отговаря напълно на
определението за ДМА, дадено в чл. 2 от НСС 16, не е сред изключенията по чл. 1
от същия нормативен акт и отговаря на изискванията на § 1, т. 53 от ЗКПО
/отм./. Предвид изложеното, няма никакво съмнение, че следва да се възприема
като ДМА, както и с оглед даденото заключение на вещото лице по допуснатата от
съда ССчЕ, прието в с.з. на 29.06.2007г.
В жалбата си в тази част
жалбоподателят е обърнал внимание, за
допусната от директора на Д”ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП грешка относно размера на
определения корпоративен данък за 2004г. в размер на 3473.20лв., вместо
3926.91лв., както е установено в РА. Сдъът следва да отбележи, че не е налице
допусната грешка. С оглед увеличението на финансовия резултат за 2004г. със сумата в общ размер на 19876.98лв. е
определено допълнително задължение на жалбоподателя за корпоративен данък за
2004г. в размер на 3926.91лв. И в РА и в решението на директора на Д”ОУИ”-Варна
при ЦУ на НАП е посочен размер на задължението в размер на 3926.91лв., начислен
като дължим от жалбоподателя и внесен размер от 50.89лв. и приспадната сума от
402.82лв. Дължимата установена сума /след приспадане на внесената от
жалбоподателя за данъчния период сума като корпоративен данък и приспадната от
минал период сума 402.82лв./, следователно е 3473.20лв. и установени лихви до датата
на издаване на РА от 459.25лв. В решението си директорът е посочел същата сума,
потвърждавайки РА, след направените приспадания на платени или надплатени суми.
Няма допусната грешка. Дали ще се
обжалва акта в частта с която е увеличен финансовия резултат за 2004г. със
сумата от 19876.98лв. и следователно определено допълнително задължение за
корпоративен данък за 2004г. в размер на
3926.91лв. или определения му като дължим размер на корпоративен данък за
2004г. от 3473.20лв. , ведно със лихва за забава върху главницата от 3473.20лв.
е без значение.
Жалбата е изцяло неоснователна и като такава следдва
да бъде отхвърлена
С оглед изхода на спора и направеното от двете страни
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на жалбоподателя не се
следват такива. Той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 805.92лв.,
на осн. чл. 161 ал.1 от ДОПК, вр. чл. 64 ал.2 и 5 от ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, понеже е представляван от юрисконсулт, определено по реда на чл.
8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакция ДВ бр. 64/23.07.2003г.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на „Дезинфекционна станция
Добрич” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Кирил и
Методий”, № 56, представлявано от М.А.М., БУЛСТАТ 124522851, против Ревизионен
акт /РА/ № 08-00045/28.04.2006г., издаден от инспектор приходи при ТД – Добрич
и отменен с Решение № 472/05.07.2006г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Варна
при ЦУ на НАП, в частта в която е отказано правото на данъчен
кредит по доставки, получени от „Дезинфекционна станция Добрич"
ЕООД в периода м.05.2004 - м.11.2005 г. за разликата над общия размер от
17005.52лв. до посочения от жалбоподателя размер от 19363,60лв, а именно: за м. 12.2004г. в
размер на 636.50лв. и за м. 07.2005г. в размер на 1721.58лв., като недопустима.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дезинфекционна
станция Добрич” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Кирил
и Методий”, № 56, представлявано от М.А.М., БУЛСТАТ 124522851, против
Ревизионен акт /РА/ № 08-00045/28.04.2006г., издаден от инспектор приходи при
ТД - Добрич, потвърден в обжалваната част с Решение № 472/05.07.2006г. на
Директора на Дирекция „ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, в частта в която е начислен ДДС в размер на 1136,65 лв. върху сумата от 5683,26 лв. за
установените липси на материали при
извършената в хода на ревицията инвентаризация, в частта в която е
отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 17005.52лв. по доставки, получени от „Дезинфекционна станция Добрич"
ЕООД в периода м.05.2004 - м.11.2005 г. и в частта в която е увеличен на
осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО /отм./. финансовия резултат за 2004г. със сумата от 19876,98 лв., като е установено допълнително
задължение за корпоративен данък за 2004г. в размер на 3926,91 лв., съответно корпоративен данък за внасяне в размер на
3473.20лв. и лихва за забава в размер на 459,25 лв.
ОСЪЖДА „Дезинфекционна станция Добрич” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул. „Кирил и Методий”, № 56, представлявано от М.А.М.,
БУЛСТАТ 124522851, да заплати на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП сумата от 805.92лв.,
на осн. чл. 161 от ДОПК, вр. чл. 64, ал. 2 и 5 от ГПК/отм./
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, а в
прекратителната си част, в която има характера на определение в 7-дневен срок
от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: