МОТИВИ към присъдата по НОХД №890 по описа на Варненския окръжен съд за 2009г.

По отношение на подсъдимия К.Н.М., Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпление наказуемо по чл.354а ал.1 от НК, защото на 24.04.2009 в гр.Варна държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с тегло 2.76 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - кокаин 84.3% на стойност 772.80лв. и с тегло 1.59 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент – кокаин 84.3% на стойност 445.20лв.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

По съществото на делото представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Аргументира теза за наличие на основание подсъдимият да бъде наказан с лишаване от свобода, чиято продължителност се формира единствено при отчитане на отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на фактическото обвинение се прокурорът пледира в хипотезата на безспорност предвид събраните доказателства по делото и направените признания на фактите от подсъдимия М..

Подс. К.М. се ползва от правото да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. В последната си дума потвърждава, че се чувства виновен, но вина според него има наркотичната му зависимост. Моли за справедливо наказание, защото има малко дете, за което полага грижи съвместно със съпругата си, а последната е безработна.

По съществото на делото защитникът на подсъдимия пледира за сериозно смекчаване на наказателната репресия. Аргументира теза, че личността на М. не разкрива висока степен на обществена опасност, а и той се ползва само с добри характеристични данни. Намира, че справедливо наказание за стореното би било лишаване от свобода, наложено в минимален размер и отложено по реда на чл.66 от НК.

От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:

Подс.М. е жител ***. Същият е зависим от употреба на наркотични вещества, като при него към настоящия момент се диагностицира синдром на зависимост към хероин и кокаин. Той ползвал наркотични вещества не само за лична употреба, а и за търговия. Именно по този повод бил получен оперативен сигнал в ОД на МВР - Варна, като органите на полицията предприели необходимите действия по разследване.

На 24.04.2009 година между подсъдимия и св.Кирил Леонидов се провел телефонен разговор. Двамата се договорили за часа и мястото на срещата, по време на която св.Леонидов щял да получи кокаин и да предаде парите на подсъдимия. Срещата се състояла на същата дата около 17.30ч. в гр.Варна, пред блока на подс.М.. Заедно със св.Кирил Леонидов бил и неговия брат –св.Стоян Н.. Св.Леонидов влязъл с подсъдимия във входа. За много кратък период от време свидетелят останал на етажната площадка, а подс. се качил на по-висок етаж и след около двайсетина секунди се върнал. Двамата влезли в апартамента на М.. Св.Леонидов получил торбичка с кокаин, като заплатил за нея 54лв.

Около 18.00 часа на същата дата подс.М. пристигнал на паркинга на МОЛ-Варна. На мястото на срещата пристигнал св.Трифон Александров. Този свидетел не знаел причината за срещата. Обяснено му било, че трябва да очаква лице, което управлява л.а.”Форд”. Св.Александров управлявал л.а. БМВ с ДК№Т 0004 КТ. В момента на пристигането му на паркинга на МОЛ-Варна до него се приближил подс.М.. Той казал на свидетеля, че има 5гр. кокаин по 140лв. за грам. Точно в този момент служители на полицията предприели задържане на лицата. Бил извършен оглед, а впоследствие и претърсване на л.а.”БМВ” с ДК№Т 0004. От пода под предна дясна седалка било иззето полиетиленово пликче във форма на бонбон, което съдържало бяло прахообразно вещество. Намерена била и черна кожена чанта, в която имало мобилни телефони, портфейл с поставено пакетче от фолио с бяло прахообразно вещество /вещи на св.Александров/.

На подс.М. бил извършен личен обиск. В десния джоб на дрехата му била намерена сим-карта и пари – 11 банкноти по 10лв., 2 банкноти по 5лв., 2 банкноти по 2лв. От левия джоб било иззето полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество.

По делото е била назначена ФХЕ, от чието заключение се установява че бялото прахообразно вещество намерено в л.а. е кокаин с тегло 2.76гр и съдържание на активен действащ компонент 84.3%. Иззетото при личния обиск на подсъдимия пакетче съдържало кокаин с тегло 1.59гр със същото процентно съдържание, а намереното в портфейла – 0.45гр със съдържание на активен наркотично действащ компонент 29.05%. СОЕ е остойностила количеството наркотик.

В хода на досъдебното производство са били назначени три СПЕ за подс.М., св.Н. и св.Леонидов. Видно от заключенията им е, че свидетелите Н. и Леонидов страдат от синдром на зависимост към метадон, а подс.М. от синдром на зависимост към хероин и кокаин. Подсъдимият е вменяем /същото касае и двамата свидетели/.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на св.св.Н., Леонидов, Александров, Златков, Стоянов; протокол за ВДС; заключението на съдебно-оценителната, трите съдебно психиатрични и физикохимическата експертизи, както и от всички писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При формиране на решението си съдът отчете следните обстоятелства:

Настоящият казус не предизвиква особени проблеми относно преценката за доказаността на повдигнатото обвинение, респективно авторството на деянието. Касае се за лице, което от 1997 година е зависимо от употреба на наркотични вещества. Състоянието на подс.М. не е претърпяло позитивно развитие, като от заключението на СПЕ /л.79 и сл. от д.пр./ се установява, че зависимостта му продължава да е актуална. Подсъдимият М. освен консуматор на наркотик е и пласьор на същия. На процесната дата подсъдимият М. е продал на св.Леонидов наркотик за сумата от 54лв. В подкрепа на този факт са показанията на свидетелите Леонидов и Н., както и заключенията на двете СПЕ сочещи на метадонова зависимост на двамата. На същата дата подс.М. е организирал среща с друго лице – св.Трифон Александров, която се е състояла в централната част на гр.Варна, на оживено място – паркинг на търговски комплекс. На тази среща подс.М. е предал кокаин на св.Александров. В подкрепа на соченото са множество писмени доказателства - протоколи за оглед, претърсване и изземване, личен обиск. В частност показанията на св.Александров също са много детайлни и очертават престъпното поведение на подс.М. – качил се на предната седалка на л.а.”БМВ” и предложил 5 гр.кокаин по 140лв. за грам. В подкрепа на коментираните обстоятелства е и протокол за ВДС № RB202007-001-05/0305-22-104 от 23.06.2009г. По отношение на подсъдимия е било приложено СРС по чл.6 от ЗРС. При спазване на процедурата за получаване на разрешение и експлоатиране на СРС са били записани множество разговори на М., чрез които се установява неговата престъпна активност. От важно доказателствено значение по делото са разговори с №№0ее98664, 0ее99474, 0ее9а39е, 0ее9bf61, 0ee9bf80, 0ee9e8d9, 0ee9fa5d все от 24.04.2009 година. Към изложеното следва да се цени и признанието на фактите, направено от подс.М. в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

Съдът кредитира изготвените по делото СОЕ, физикохимическа експертиза и три СПЕ, като обективни и компетентно дадени.

След като прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 16 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия К.Н.М. в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 от НК – защото на 24.04.2009 в гр.Варна държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин с тегло 2.76 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - кокаин 84.3% на стойност 772.80лв. и с тегло 1.59 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент – кокаин 84.3% на стойност 445.20лв.

Правните съображения на съда са следните:

Подсъдимият е извършил система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към осъществяване на трайна фактическа власт върху наркотичното вещество. Държането е продължило до предаването на част от количеството на трето лице и изземването на останалия наркотик при личния обиск на подсъдимия. Няма съмнение каква е била непосредствената цел на държането на наркотичното вещество – разпространение на трети лица. Подсъдимият е бил активен за постигане на целта си – поддържа контакт с други зависими лица, активен е в определяне на местата за среща и предаване на забранения за употреба и притежание кокаин.

Иззетото вещество представлява кокаин. Кокаинът е забранено за свободна продажба високорисково вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Кокаинът е включен в Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като за придобиването и държането му подсъдимият не е разполагал със съответното разрешение. Престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Действията му показват, че в съзнанието му са били оформени представи за това, че държи наркотично вещество с цел разпространение без да има разрешение за това, както и че предоставя помещение на зависими лица за употтреба на наркотик.

Съдът като прецени степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Инкриминираното деяние разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед засегнатите обществени отношения.

Що се касае до личността на подс.М. не би могло да се заключи, че се ползва с позитивни данни. Единствените добри факти се съдържат в представените две характеристики – по месторабота и по местоживеене. Видно от първата е, че подс.М. работи като шофьор от 01.03.2008 година, като е изпълнителен, колегиален и отзивчив на работното си място. Смущаващото при тази добра характеристика е, че подс.М. е наркотично зависим, т.е. работата му като шофьор е била съпътствана с употребата на наркотични вещества. Само това е достатъчно, за да неглижира по съдържание трудовата характеристика. Що се касае до проявите на подс. по местоживеенето си съдът приема, че те са позитивни. Вероятно неговите съседи го познават като добър и отзивчив човек. На това се противопоставят доказателствата по делото – подсъдимият държи и търгува с наркотици от дома си, където живее малолетното му дете и безработната му съпруга. От останалитеданни по делото е видно, че подс.М. има значим опит в употребата и търговията с наркотици. Той е зависим от хероин и кокаин от 1997 година През 2004 година вече е бил осъждан за престъпление по чл.354а от НК, като му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода, отложено с три години изпитателен срок. През 2005г. подсъдимият отново е бил осъден за престъпления по чл.206 и чл.212 от НК. Макар настъпилата реабилитация, цитираните осъждания съдът цени като негативни данни за личността на подсъдимия. Очевидно предходните осъждания не са изиграли нито поправителния, нито превъзпитателния си ефект. В настоящата година подсъдимият е изградил контакти, създал си е “мрежа от клиенти”, които активно са го търсили за продажба на наркотици. Само на посочената дата той е имал среща с две лица, на които е продал кокаин. При това положение съдът счита, че наказанието на подсъдимия се смекчава само по силата на закона, като диференцираната процедура по глава 27 на НПК прави възможно това. С оглед изложеното съдът прие, че адекватно на обществената опасност на подс. ще е наказание лишаване от свобода малко под предвидения абсолютен минимум за процесното деяние, а именно една година и осем месеца. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи в пенитенциарно заведение. Изолирането от обществото се налага от вече изложените по-горе съображения , като очевидно оставянето на М. в условията на обществото няма по никой начин да се отрази позитивно на неговото поправяне и превъзпитание. С поведението си той е демонстрирал, че условното осъждане не е достатъчно по тежест, за да му подейства възпиращо досежно престъпните му нагласи. Поради това съдът прие, че М. следва да бъде поставен в затворни условия, при общ режим на изтърпяване на наказанието, като се ползва от възможностите на цялата корекционна програма за работа с осъдените лица.

С оглед тежестта на процесното деяние, вида на държаното наркотично вещество и данните за личността на подсъдимия, съдът прие че следва да наложи и комулативно предвиденото наказание в чл.354а ал.1 от НК “глоба”. На основание чл.55 ал.2 от НК съдът индивидуализира размерът й на 2500лв., като отчете обстоятелството че подсъдимият има семейство за което се грижи. Съдът прие, че чл.55 ал.3 от НК е неприложим в случая, като отчете трайните престъпни навици на подсъдимия, обстоятелството че е реализирал доходи чрез търговия с наркотици.

С присъдата съдът се произнесе по веществените доказателства. В полза на държавата бяха отнети процесните наркотични вещества, като те след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат. Останалите ВД подлежат на връщане на подсъдимия, т.к. не попадат в нито една от хипотезите на чл.53 от НК и се касае за вещи от личен характер.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица само във фазата на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :